Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Биргит бръкна под туниката си и извади медальона с лисичата глава, който носеше - едно от трите несъвършени копия, които Елейн беше направила. Мат държеше оригинала и едно копие. Мелар беше избягал с другото.
- Опиташ ли нещо такова - каза тя, все така вперила очи напред, - ще те _метна_ на проклетото си рамо като пиян мъж кръчмарска слугиня в шумна нощ и ще те прибера в лагера. Светлината да ми е на помощ, ще го _направя_, Елейн.
Елейн се намръщи.
- Припомни ми защо точно ти дадох един от тези медальони?
- Не съм сигурна - отвърна Биргит. - Показа забележителна предвидливост и истински усет за самосъхранение. Напълно нетипично за теб.
- Не е честно, Биргит!
- Знам! _Изключително_ нечестно е да ми се налага да се разправям с теб. Не бях сигурна, че си го забелязала. Всички ли Айез Седай са толкова безразсъдни като теб, или просто на мен ми се падна от това котило?
- Стига си мърморила - сопна се Елейн, докато кимаше усмихната на мъжете, които отдаваха чест по пътя им. - Започвам да съжалявам, че не си взех Стражник, обучен в Кулата. Поне нямаше да ми държи толкова дързък език.
Биргит се изсмя.
- Не мисля, че разбираш Стражниците толкова добре, колкото си въобразяваш, Елейн.
Елейн прекрати спора, докато минаваха покрай терена за Пътуване, където Сумеко и другите Родственички прехвърляха напред-назад вестоносци от бойните полета. Споразумението й с тях засега се спазваше.
В джоба на роклята си Елейн носеше писмото на Егвийн - на Амирлинския трон - във връзка с Родството и стореното от нея. Почти усещаше горещината, излъчвана от писмото, макар да беше прикрита зад официален стил и съгласие, че сега не е моментът да се тревожат за такива неща.
Тук я чакаше още работа. Егвийн рано или късно щеше да види логиката в това да разреши Родственичките да действат в Андор под надзора на Елейн. Точно зад терена за Пътуване забеляза един уморен шиенарец, който тъкмо вземаше мях с вода от мъж от Две реки. Шиенарецът имаше превръзка на едното око и лицето му й беше познато.
- Юно? - попита Елейн изненадано и дръпна юздите на Лунна сянка.
Той се сепна и едва не се поля, докато пиеше жадно.
- Елейн? - Избърса чело с ръкава си. - Чух, че си скапаната… кралица вече. Така трябваше и да стане, предполагам, след като беше проклетата Щерка-наследница. Прощавай. Само Щерка-наследница. Хич не си проклета.
- Можеш да ругаеш колкото искаш, Юно - каза сухо Елейн. - Нинив не е тук. Но ти какво правиш тук?
- Амирлин - отвърна й той. - Трябваше й вестоносец и взеха та избраха точно мен. Вече дадох проклетия доклад на Егвийн на командирите ти, сякаш ще им свърши някаква скапана работа. Заехме си проклетите позиции и почнахме да разузнаваме тъпия Кандор. Искаш ли подробности?
Елейн се усмихна.
- Ще чуя доклада от командирите си, Юно. А ти отдъхни и иди да си вземеш проклета баня, скапан син на овчарски цирей.
Юно пръсна глътка вода при думите й. Елейн се усмихна. Беше чула тази ругатня от един войник едва вчера и още не знаеше защо я смятат за толкова страхотна. Имаше добър ефект обаче.
- Аз… Никаква скапана баня не ми трябва - каза Юно. - Ъъ, ваше величество. Имах си петте минути почивка. Тролоците скоро може да атакуват скапания Кандор и няма да позволя другите да се бият без мен. - Отдаде й чест с ръка на гърдите и се поклони, преди да забърза обратно към терена за Пътуване.
- Жалко - каза Биргит. - Беше добра компания за пиене. Щеше да ми хареса да поостане малко. - През връзката Елейн усети друга реакция от нея, особено както се беше загледала в задника на Юно.
Елейн се изчерви.
- Няма време за това точно сега. - И за _двете_ неща.
- Просто гледах - отвърна невинно Биргит. - Предполагам, че точно сега трябва да изслушаме докладите от бойните полета, нали?
- Да, трябва - каза твърдо Елейн.
Биргит не изказа раздразнението си, но Елейн можеше да го усети. Биргит мразеше бойното планиране, което според Елейн беше странно за жена, сражавала се в хиляди битки, героиня, спасила живота на безброй хора в някои от най-великите моменти в историята.
В командния павилион Башийр бе увлечен в разговор с няколко от командирите: Абел Каутон, Гален и Тром, помощник-командир на Белите плащове. Самият Галад - също като Перин - беше с щурмовите сили при Кемлин. Елейн намираше Тром за изненадващо любезен - много повече от самия Галад.
- Е? - попита тя.
- Ваше величество. - Тром й се поклони. Не му харесваше, че е Айез Седай, но го прикриваше добре. Другите в павилиона отдадоха чест. Башийр обаче само й махна дружески, посочи картите и каза:
- Докладите от всички фронтове са тук. Бежанци от Кандор се стичат към Амирлин и войниците й, а това включва значителен брой годни за бой мъже. Домашна и търговска охрана най-вече. Силите на лорд Итуралд все още чакат лорд Дракона, преди да се прехвърлят на Шайол Гул. - Башийр потърка мустаци с юмрук. - Щом се прехвърлят в онази долина, няма да има път за отстъпление.