Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Значи вие сте регистриран в тази стая?
Люк кимна.
— Не мисля. Рецепционистът ни каза, че само една стая е наета в тази част. От момиче. Казала му, че стаята е за нея и баща й.
Полицаите напираха да влязат.
— Чистачката ни каза, че чула звуци от секс и тъй като според рецепциониста стаята била заета от баща и дъщеря…
Люк бе обзет от паника и се опита да се измъкне от лъжата.
— А, да, точно това имах предвид. Момичето. Да, заедно сме, затова казах, че стаята е моя… Но тя не ми е дъщеря. Не знам защо е казала нещо такова.
— Добре.
Не изглеждаха убедени.
— Имате ли нещо против да огледаме? Искаме да говорим с момичето. Тя тук ли е?
Люк замръзна и се заслуша. Не чуваше нищо, което го накара да си помисли, че тя може би се е измъкнала. В очите на полицаите видя нескрито възмущение; вероятно много им се искаше да го съборят на земята и да го наритат заради всички поругани дъщери, които бяха виждали по време на службата си. Тъкмо се канеше да смотолеви някакво извинение, когато забеляза, че ченгетата се взряха в нещо зад него. Обърна се и завъртя заедно със себе си евтиното бледооранжево одеяло.
Лани стоеше, все още само по чаршаф около голото си тяло, и пиеше от една очукана червена пластмасова чаша. На лицето й се четеше изненада и престорена свенливост.
— О! Стори ми се, че някой почука на вратата. Добър вечер, господа полицаи. Нещо не е наред ли?
Двамата я огледаха от главата до босите крака и след това отговориха:
— Вие ли се регистрирахте в тази стая, госпожице?
Тя кимна.
— А този мъж баща ви ли е?
Тя се смути.
— О, боже! Не… Не знам защо казах това на човека на рецепцията. Сигурно от страх, че няма да ни даде стаята, понеже не сме женени. Той ми се стори… и аз не знам… малко предубеден. Просто не смятах, че това е негова работа.
— Аха. Ще трябва да ни покажете някакви документи.
Опитваха се да се държат безпристрастно и да потиснат гнева си, след като се оказа, че наоколо няма перверзник, на когото да въздадат справедливост.
— Нямате право да ни проверявате. Всичко, което правим, е доброволно — каза Люк, прегърна Лани и я придърпа към себе си. Искаше полицаите да си тръгнат, ако може, веднага. Искаше да загърби този срамен и изнервящ епизод.
— Просто трябва да видим някакво доказателство, че не сте… нали разбирате — каза по-младият от двамата. Наведе глава и направи нетърпелив жест с фенерчето. Нямаха избор, трябваше да им покажат неговата шофьорска книжка и нейния паспорт с надеждата, че ако има пусната заповед за издирване от Сейнт Андрю, тя още не е стигнала до Канада.
Люк скоро осъзна, че няма от какво да се тревожи. Двамата полицаи бяха толкова разочаровани, че прегледаха съвсем бегли документите им, вероятно дори не ги прочетоха докрай, преди да им ги върнат, да смотолевят някакви извинения и да се оттеглят. Веднага щом си тръгнаха, Люк пусна щората на прозореца и погледна през нея към пътеката.
— О, боже — каза Лани, преди да се хвърли на леглото.
— Трябва да се махаме. Трябва да те закарам в града.
— Не мога да те карам да поемаш повече рискове заради мен…
— А аз не мога да те изоставя тук.
Той се облече, докато Лани беше в банята под душа. Прокара длан по бузите си и усети наболата брада. Бяха минати двайсет и четири часа, откакто се бе избръснал за последен път. Реши да види дали паркингът е чист. Погледна през щората. Полицейската кола стоеше до джипа. Пусна щората.
— По дяволите. Още са отвън.
Лани вдигна глава от багажа си.
— Какво?
— Двете ченгета са още тук. Сигурно проверяват регистрационния номер.
— Мислиш ли?
— Може би искат да видят дали имаме досиета.
Потри замислено брадата си. Вероятно няма да получат веднага отговор от САЩ и ще трябва да почакат информацията да премине през някаква система. Значи имаха малко време, преди… Люк се пресегна към Лани.
— Трябва веднага да тръгваме.
— Няма ли да се опитат на си спрат?
— Остави си багажа. Само се облечи.
Излязоха от стаята хванати за ръце и тръгнаха към колата си. И тогава прозорецът на патрулката се отвори.
— Хей — извика полицаят на дясната седалка. — Още не можете да си тръгнете.