Обладателят — този, който взема

Той прокара пръсти по голата й ръка, очарован от сияйната й кожа — беше идеална, като сметана с пръснати из нея златни лунички. Тялото й бе издължено, гладко и заоблено. Искаше да прокарва ръце по него отново и отново, сякаш така можеше да вземе част от нея завинаги със себе си. Почуди се дали магията вътре в нея не я беше направила по-хубава, не бе увеличила естествената й красота.

Не можеше да повярва на късмета си, че бе спал с нея. Чувстваше се донякъде като похотлив старец, докато я галеше. Не бе прегръщал така силно жена още от времето преди да се ожени, преди да навърши трийсет, но пък тогава сексът не беше толкова добър, защото той и партньорките му още много се притесняваха.

Представяше си какво щяха да кажат бившата му жена и приятелите му, ако видят Лани. Ще помислят, че го е хванала класическа криза на средната възраст, след като помага на едва навършила пълнолетие жена да избяга от полицията срещу секс.

Тя го погледна, на красивото й лице имаше усмивка. Той се почуди какво ли е харесала в него. Винаги се беше смятал за обикновен: среден на ръст, по-скоро слаб, но едва ли във форма, достойна за възхищение; рошава, вълниста руса коса. Пациентите му твърдяха, че прилича на хипитата, които идват с раниците си през лятото в Сейнт Андрю, но Люк смяташе, че са останали с такова впечатление, защото не беше особено подреден, когато около него нямаше някой, който да го дисциплинира. Какво би могла да види жена като нея в мъж като него, чудеше се той.

Преди обаче да успее да попита, нещо привлече вниманието му към прозореца — раздвижване на сенки от другата страна на стъклото; което показваше, че някой крачи по пътеката. Успя да седне, преди на вратата да се почука и един дълбок мъжки глас да каже:

— Отворете! Полиция!

Люк затаи дъх. Не бе способен да мисли, да реагира, да направи каквото и да било. Но Лани стана от леглото с един скок, уви чаршафа около тялото си и стъпи безшумно като котка на пода. Сложи пръст пред устните си, мина покрай малкия кухненски бокс и влезе в банята. Когато изчезна от погледа му, той също стана, увит в одеялото, и отвори вратата.

На прага стояха двама полицаи, които насочиха в лицето му фенерче.

— Обадиха ни се, че тук някакъв мъж прави секс с непълнолетна… Бихте ли светнали лампата, господине? — попита единият. Звучеше раздразнен, сякаш нямаше търпение да притисне Люк към стената и да навре полицейската си палка в гърлото му. Двамата полицаи огледаха голите му гърди и одеялото около кръста му. Люк натисна най-близкия ключ и в стаята светна.

— Къде е момичето, което е регистрирано в тази стая?

— Какво момиче? — едва успя да каже Люк, защото гърлото му бе пресъхнало и горещо като пустиня. — Сигурно има някаква грешка. Стаята е само за мен.