Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Тогава хайде да намерим някого, който може.
Студентски Тръг — площад „Студентски“, лежеше в края на главния хълм близо до катедралата — трева и дървета на площ с размерите на футболно игрище, заобиколени от обичайната смесица от неокласически и палеосоциалистически сгради на Белградския университет. Посветените някога на комунистическите герои статуи в парка бяха съборени и заменени с фигури от по-малко спорна част на миналото. В някакъв момент са планирали паркът да стане част от цяла зелена артерия, която да минава през сърцето на града. А сега служеше главно за автогара.
Откриха Факултета по класическа филология и философия в красива розово-сива сграда в южния край на площада. Пет минути, прекарани в интернет кафе, им бяха дали едно име. А обаянието на Майкъл и познанията по сръбски на Аби спечелиха симпатиите на портиера, който ги насочи нагоре по стълбите към малък кабинет. Пълни с листове папки, натрупани по лавиците, буквално преливаха от стелажите; на срещуположната стена висеше карта с границите на Римската империя в нейния апогей. Зелен бюст на кръглолик мъж с изпъкнала брадичка и плоски бузи от теракота надничаше измежду саксиите върху прозоречния перваз. Очите му сякаш се бяха втренчили в точка точно над главите им. Лицето му беше напрегнато — отговорностите на властта сякаш стягаха всеки негов мускул.
Обитателят на кабинета — доктор Адриан Николич — беше, общо взето, по-омекотена разновидност на бюста: среден на ръст, с тъмна брада, къдрава кестенява коса и кафяви очи, които изглеждаха склонни да се усмихват. Носеше пуловер върху карирана риза, кафяви кадифени панталони и високи обувки с връзки.
— Благодаря ви, че ни отделихте време — започна Аби на сръбски.
Той кимна, зарадван, че тя говори родния му език. В малка страна, ползваща се с лошо име, това има значение.
— Не знаех, че имам такава международна известност. Може би трябва да си поискам увеличение на заплатата. — Той завъртя бавно стола си, като ги покани с жест да седнат на износения диван срещу него. — След петнайсет минути имам лекция. С какво мога да ви помогна дотогава?
Аби му подаде измачканата салфетка със стихотворението и превода, който беше добавила тази сутрин.
— Намерихме го… ъъъ… най-неочаквано.
— Намерили сте го?
— Сложно е за обясняване.
Той кимна.
— Тук сме на Балканите. Неща се намират и се губят. С хората е същото. Научихме се да не задаваме въпроси.
От чекмеджето на писалището извади очила с рамки от коруба на костенурка и прочете стихотворението.
— Очевидно сте го превели. Какво смятате, че мога да добавя?
— Каквото се сетите.
Сухо изсмиване.
— Всичко ли?
— Съпътстващите обстоятелства, при които беше намерено, подсказват, че е от времето на Константин Велики.
— Затова сте се сетили за мен. — Той кимна към бюста на перваза. — Знаете ли, че е бил роден в Ниш? Моят роден град.
Аби пое дълбоко дъх.
— Може би звучи налудничаво, но ние смятаме, че стихотворението сочи към изгубено съкровище или артефакт. Вероятно свързан с царуването на Константин.
Николич я погледна безизразно в очите. Изражението му беше непроницаемо.
— Напълно сте права.
— Така ли?
— Права сте, че звучи налудничаво. Смятате ли, че подобни неща се случват в действителния живот? Някой да влезе в кабинета ти с лист хартия или карта, която води до отдавна изгубено съкровище? — Той стана. — Не мога да ви помогна.
Аби и Майкъл не помръднаха от дивана.
— Стихотворението е истинско, ако това ви притеснява — подхвърли Майкъл.
— Имате ли оригинала? — Майкъл кимна. — Може би ако ми го покажете, ще мога сам да реша. Не? Така си и помислих. Между другото, от коя институция сте?
— Работим за Европейския съюз. — Майкъл извади от портфейла си личната карта от ЕУЛЕКС. — Аз работя в митническата дирекция. Разследваме банда трафиканти на произведения на изкуството и това е антика, която успяхме да заловим.
— Смятаме, че може би има и други съкровища — добави Аби. — Единственото, което искаме да знаем, е дали стихотворението дава някакво указание за какво може да става дума?
Все още прав, Николич взе отново листа и започна да проучва текста.
— Тази дума — signum. Знаете ли какво значи?
— Знак — отговори Майкъл. — Знакът на спасението, който осветява пътя напред.