Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Към три часа Базил, който четеше „Червеният пуловер“ в стаята си, започна да надава ухо при всяко звънене на вратата. Отиваше до стълбите, навеждаше се и се провикваше: „Хилда, това пакет за мен ли беше?“ А към четири, разочарован от нейното безразличие и липса на усет към важните неща, както и от бавното й отиване до входа и завръщане оттам, той се премести на долния етаж и започна сам да отваря вратата. Но нищо не пристигна. Позвъни в „Бартън Лий“ и някакъв припрян чиновник му каза: „Ще получите костюма. Гарантирам ви, че ще получите костюма.“ Но той не вярваше на честната дума на чиновника и излезе на верандата, за да гледа дали ще пристигне разносната кола на „Бартън Лий“. Майка му се прибра вкъщи в пет.
— Може би има повече поправки, отколкото са мислели — предположи тя, за да го успокои. — Сигурно ще го получиш утре сутринта.
— Утре сутринта! — извика той невярващ. — Трябва да имам този костюм тази вечер.
— Е, на твое място не бих се разочаровала чак толкова, Базил. Всички магазини затварят в пет и половина.
Базил огледа развълнувано Холи Авеню от край до край. След това си сложи шапката и хукна към трамвая на ъгъла. Миг след това една предвидлива мисъл го накара да се върне обратно със същата бързина.
— Ако дойдат, задръж ги, докато се върна — нареди той на майка си като мъж, който мисли за всичко.
— Добре — обеща сухо тя, — ще ги задържа.
Беше по-късно, отколкото си мислеше. Трябваше да чака трамвая и когато стигна до „Бартън Лий“, с ужас забеляза, че вратите са заключени и капаците спуснати. Той застана на пътя на последния чиновник, който напускаше, и развълнувано заобяснява, че костюмът му трябва за тази вечер. Чиновникът не знаеше нищо по този въпрос… Да не би Базил да е мистър Шварце?
Не, Базил не беше мистър Шварце. След кратък спор, в който той се опита да убеди чиновника, че този, който му е обещал костюма, трябва да бъде уволнен, Базил се върна отчаян вкъщи.
Няма да отиде на панаира без костюм — изобщо няма да ходи. Ще си седи вкъщи, а щастливите момчета ще се разхождат по Широкия бял път33. Загадъчни момичета, млади и дръзки, ще се спускат с тях в омагьосания мрак на Старата мелница, но заради глупостта, егоизма и нечестността на някакъв си чиновник в магазина за облекло той няма да бъде там. След ден-два панаирът ще свърши — завинаги; тези момичета — от всички момичета на света най-недостижимите, най-желаните, тази сестра, за която казват, че била най-хубавата от всички — ще изчезнат завинаги от живота му. Ще отпътуват в лунната нощ с коли „Блатц Уайлдкет“, без да бъдат целунати от Базил. О, цял живот — макар че ще поиска да уволнят чиновника: „Виждате ли сега какво ми причинихте с постъпката си“ — той с безкрайно съжаление ще си спомня този неповторим час. Както повечето хора, Базил не можеше да си представи, че в бъдеще може да има други желания, равни по сила на тези, които изпитваше в момента.
Прибра се у дома — пакетът не беше дошъл. Тръгна унил и отчаян из къщи, а в шест и половина се съгласи да седне кротко на вечеря с майка си, подпрял лакти на масата.
— Нямаш ли никакъв апетит, Базил?
— Не, благодаря — отвърна разсеяно той, защото си помисли, че му предлага нещо.
— Има още две седмици до тръгването ти на училище. Какво значение има…
— О, не за това не ми се яде. Целия следобед ме болеше главата.
Към края на вечерята погледът му се спря разсеяно върху няколко парчета пандишпанова торта и като някакъв сомнамбул той изяде три от тях.
В седем часа Базил дочу шума, който трябваше да предвещае една вечер, изпълнена с романтични преживявания.
Колата на Лийминг спря отвън и миг след това Рипли Бъкнър звънна на вратата. Базил стана тъжно от мястото си.
— Аз ще отида — каза той на Хилда. А след това на майка си със слаб, непреднамерен упрек: — Извини ме за момент. Искам само да им кажа, че не мога да отида на панаира тази вечер.
— Ама разбира се, че можеш да отидеш, Базил. Не ставай глупав. Само заради…
Той почти не я чу. Отвори вратата и видя Рипли на стълбите. Зад гърба му се виждаше лимузината на Лийминг, стара висока кола, чийто силует се очертаваше на фона на кръглата луна.
„Бум-бум-бум!“ По улицата се зададе разносната кола на „Бартън Лий“. „Бум-бум!“ Изскочи един мъж, стовари се тежко на паважа, втурна се по улицата, след това се обърна, върна се отново назад и тръгна към тях с продълговата четвъртита кутия в ръце.
33
Широкият бял път — става дума за централната, ярко осветена алея на панаира. (Така наричат и Бродуей.)