Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Не знам дали трябва да дойда с теб. Имам среща с друг, когото срещнах днес следобед.

Тя се заоглежда нетърпеливо нагоре-надолу по алеята, а Рипли, учуден и объркан, се опита да я хване за ръката.

— Хайде — настояваше той. — Нали аз пръв ти определих среща?

— Но аз не бях сигурна дали ще дойдеш — отвърна му опърничаво тя.

Елуд и двете сестри също започнаха да я уговарят.

— Може да дойда на виенското колело — с неохота каза тя, — но не и на Старата мелница. Другото момче ще се ядоса.

Този удар разклати самоувереността на Рипли — той зяпна, а ръката му отчаяно сграбчи нейната. Базил поглеждаше ту своето момиче — с болезнена учтивост, ту останалите — с безкраен укор, изписан на лицето му. Единствен Ел беше доволен и щастлив.

— Да вървим на виенското колело — нетърпеливо каза той. — Не можем да стърчим тук цяла нощ.

Пред будката за билети опърничавата Олив отново започна да се колебае, като се мръщеше и се оглеждаше, сякаш все още се надяваше, че съперникът на Рипли ще се появи.

Но когато въртящите се люлки спряха, тя си позволи да я убедят да се качи и трите двойки със своите проблеми бавно се издигнаха във въздуха.

Когато люлката се възнесе по въображаемия кръг в небето, Базил си помисли какво удоволствие би изпитал, ако беше с някой друг или дори сам — под него панаирът проблясваше с нова пъстрота, а кадифеният цвят на мрака около светлините бе едва забележимо разреден от слабото им сияние. Но той не можеше да обиди някого, когото смяташе за по-недостоен от себе си. След малко се обърна към момичето.

— В Сейнт Пол ли живееш или в Минеаполис? — официално запита той.

— В Сейнт Пол. Уча в Седмо училище. — Изведнъж тя се приближи до него. — Ама че си бавен — насърчи го тя.

Той я прегърна през рамо и откри, че то е топло. Отново се издигнаха на върха и небето се разпростря над тях, а после отново се спуснаха надолу през талази от музика, идеща от далечни латерни. Като гледаше внимателно встрани, Базил я притисна до себе си, а когато отново се издигнаха в мрака, се наведе и я целуна по бузата.

Значимостта на съприкосновението го развълнува, но с крайчеца на окото си той зърна лицето й и изпита благодарност, когато някъде долу прозвуча гонг и колелото бавно спря.

Трите двойки едва се бяха събрали отвън, когато Олив се разпищя развълнувано.

— Ето го! — извика тя. — Това е Бил Джоунс, когото срещнах днес следобед — с него имам среща.

Зададе се момче на тяхната възраст, което пристъпяше като циркаджийско пони и въртеше в ръка, чевръсто като тамбурмажор, малко ратаново бастунче. Под този псевдоним, измислен от предпазливост, момчетата познаха своя приятел и връстник — самия прословут Хюбърт Блеър.

Той се приближи. Поздрави всички, като се изсмя дружелюбно. Свали си шапката, завъртя я на пръста си, пусна я, хвана я и я сложи кокетно килната на главата си.