Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Чичото на Базил дойде в магазина за облекло на „Бартън Лий“ и Базил почувства известна вина поради това, че бе станал причина за тези тревоги и разноски на близките си. Като следваше съветите на чичо си, той се спря на два костюма — един в наситен шоколадов цвят за всеки ден и един тъмносин за официални случаи. Трябваше да се направят някои поправки, но се уговориха единият от костюмите на всяка цена да му бъде донесен на домашния адрес същия следобед.

Моментното му разкаяние за това разточителство го накара да спести парите за трамвая и той тръгна пеш от търговския център за вкъщи. Когато стигна до Крест Авеню, нарочно се спря и прескочи високия пожарен кран пред дома на Ван Шелинджър, като се чудеше дали човек може да го прави, ако е обут в дълги панталони, и дали самият той щеше да го направи пак някога. Бе принуден да прескочи крана още два-три пъти като един вид официално сбогуване и беше погълнат от това, когато луксозният автомобил на Ван Шелинджър зави по пътеката към къщата и спря пред портата.

— А, Базил — извика някой.

Едно свежо нежно личице, обградено от буйни, почти бели къдрици, го гледаше откъм гранитните колони пред входа на втория по големина дом в града.

— Здравей, Гладис.

— Ела за малко насам, Базил.

Той се подчини. Гладис ван Шелинджър беше с една година по-малка от него — кротко, отгледано с особени грижи момиче, което според местните нрави беше възпитавано да се омъжи на Изток. Тя имаше гувернантка и винаги играеше с няколко определени момичета вкъщи или в техните домове; безгрижната свобода на децата, живеещи в градовете на Средния запад, не й беше позволена. Не ходеше и на места като двора на Уортънови, където в следобедите се провеждаха детски игри.

— Базил, искам да те питам нещо — ще ходиш ли довечера на панаира?

— Ами да, разбира се.

— Тогава не би ли искал да дойдеш в нашата ложа и да гледаш фойерверките?

За миг той се замисли над предложението й. Искаше да приеме, но нещо необяснимо го принуждаваше да откаже — да се откаже от едно удоволствие, за да се впусне в приключение, което според чистата логика изобщо не го интересуваше.

— Няма да мога. Страшно съжалявам.

Сянка на неудоволствие премина по лицето на Гладис.

— Аха. Ами ела някой от тези дни да се видим, Базил. След няколко седмици ще замина на Изток на училище.

Той продължи по улицата, изпълнен с недоволство. Гладис ван Шелинджър никога не е била негово момиче, всъщност тя не беше ничие момиче, но това, че щяха да тръгнат по едно и също време на училище в друг град, го караше да се чувства близък с нея — сякаш бяха избрани за романтичните приключения на Изтока, набелязани заедно за едно необикновено бъдеще, което изключваше факта, че тя беше богата, а той — само заможен. Той съжаляваше, че тази вечер не може да седне в ложата й.