Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Когато излязоха от задушната палатка на светлината на залеза, момчетата започнаха да се колебаят; те оглеждаха нагоре-надолу алеята, претъпкана с лица, изразяващи смесица от досада и безмълвен копнеж. Не им се прибираше вкъщи преди определения час, макар да знаеха, че временно са заситили глада си за зрелища; желаеха някаква промяна в тоналността, в мотива на деня. Близо до тях се намираше паркингът — все още скромен двор — и както се въртяха нерешително, погледите им попаднаха и се задържаха върху малка кола, червена на цвят и прилепнала възможно най-близко до земята, което говореше едновременно за шеметни скорости и бурен живот. Колата беше „Блатц Уайлдкет“ и в следващите пет години щеше да стане символ на амбициите на няколко милиона американски момчета. Вътре в нея, в поза на високомерна изтощеност, наложена от наклонената седалка, седеше лъскаво русокосо момиче със сладко личице.
Двете момчета зяпнаха. Тя им отправи един-единствен хладен поглед и отново се отдаде на удоволствието да се излежава в блатц уайлдкета и надменно да съзерцава небето. Момчетата се спогледаха, но не помръднаха от мястото си. Те наблюдаваха момичето, а когато се усетиха, че погледите им правят впечатление, сведоха очи и започнаха да зяпат колата.
След няколко минути се появи млад мъж със силно розово лице и розова коса, в жълт костюм и жълта шапка, който си сложи розови ръкавици на ръцете и влезе в колата. Последва серия от страхотни експлозии, след което — равномерното „туп-туп-туп“ от незаглушения му ауспух, нахално, ритмично и вълнуващо като удари на барабан, и колата с момичето и младия мъж, в когото двамата разпознаха Спийд Пакстън, се понесе плавно напред.
Базил и Рипли се запътиха бавно и замислено към централната алея. Те знаеха, че Спийд Пакстън е обвеян с лоша слава — той беше буйният и разглезен син на местен пивовар, но му завиждаха — да потегли към залеза с такава колесница, към тишината и потайностите на нощта, а редом с него — това загадъчно момиче със сладко личице. Вероятно тази им завист ги накара да се развикат, когато забелязаха едно високо момче на техните години да излиза от стрелбището.
— А, Ел! Хей, Ел! Почакай малко!
Елуд Лийминг се обърна и зачака. Той минаваше за разпуснат сред добрите момчета в града — пиеше бира, дружеше с шофьори и беше слаб от многото цигари. Когато го поздравиха радостно, те срещнаха в притворените му очи твърдия и вещ поглед на истински мъж.
— Здрасти, Рип. Дай си лапата, Рип. Здрасти, Базил, мой човек. Дай си лапата.
— Кво правиш, Ел? — попита Рипли.
— Нищо. Вие кво правите?
— Нищо.
Елуд Лийминг примижа още повече и сякаш се замисли, след което решително цъкна с език.
— И тъй, кво ще кажете, ако си хванем по едно момиче — предложи той. — Днес следобед забелязах тук доста добри парчета.
Рипли и Базил се сепнаха и си поеха плахо дъх. Преди една година те бяха шокирани от факта, че Елуд беше ходил да гледа програмите със стриптийз в „Звездата“, а сега той им открехваше вратите към своя бурен живот.
Отговорността пред новата му зрелост заставяше Рипли да се покаже горящ от желание.
— Нямам нищо против — извика ентусиазирано той.
После погледна Базил.
— И аз нямам нищо против — измърмори Базил.
Рипли се изсмя по-скоро от вълнение, отколкото с подигравка:
— Май ще е по-добре първо да пораснеш, Базил. — Той погледна Елуд за одобрение. — По-добре ще е да стоиш настрана, докато станеш мъж.
— Я си затваряй устата! — отвърна Базил. — От колко време носиш дълги панталони? Само от една седмица!
Но той разбра, че го дели цяла пропаст от двамата, и тръгна с тях, обзет от чувството, че се влачи като опашка.
Елуд Лийминг вървеше начело, като се озърташе наляво-надясно със зоркото изражение на опитен покорител на Дивия запад. Няколко двойки разхождащи се момичета срещнаха зрелия му поглед и се усмихнаха окуражаващо, но той не ги харесваше — бяха или много дебели, или много грозни, или много груби. Изведнъж очите им се спряха върху две, които се разхождаха малко пред тях, и те ускориха ход, Елуд — самоуверено, Рипли — като се преструваше на самоуверен, а Базил — внезапно обзет от бурно вълнение.