Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Базил Дюк Лий
училище „Сейнт Реджис“
Истчестър, Кънетикът
Тетрадка по френски за пети клас
А на следващата страница, под надписа „Неправилни глаголи“:
Je connais// nous con
Tu connais
Il connait
Той обърна още един лист.
Верандата на Клуба на милионерите край Ню Йорк.
Действието започва с хор.
Лейлия и дебютантки:
Лейлия (излиза напред): Ей, момичета, мистър Уошингтън Скуеър да се е мяркал днес насам?
Базил прелисти на следващата страница. Въпросът на Лейлия оставаше без отговор. Вместо него с едри букви бе написано съвсем ново заглавие:
Сцена
Модерен апартамент близо до Бродуей, Ню Йорк. Почти полунощ е. С вдигането на завесата на вратата се чука; след няколко минути тя се отваря и в стаята влиза хубав мъж, облечен в официално вечерно облекло, придружен от свой приятел. Той явно е пиян, защото преплита език, носът му е червен и едва се държи на краката си. Мъжът светва лампата и застава в средата на сцената.
Стайвесънт: Хик! Хик! Хик!
О’Хара (негов приятел): Дявол да го вземе, цяла вечер само това повтаряш.
Базил обърна още един лист, после втори, като четеше забързано, но не и без интерес.
Професор Тиквин: Така че, ако сте образован човек, както сам твърдите, сигурно ще можете да ми кажете как е на латински „това“.
Стайвесънт: Хик! Хик! Хик!
Професор Тиквин: Правилно. Много добре, наистина. Аз…
На това място „Хик! Хик! Хик!“ спираше насред изречението. На следващата страница, със също тъй решителен почерк, сякаш предните две творби не бяха останали недовършени, бе изписано и дебело подчертано заглавието на трета:
Сцена
Действието на цялата пиеса преминава в библиотеката в дома на Ван Бейкър в Ню Йорк. Библиотеката е обзаведена добре с червен лампион в единия край, по стените има кръстосани копия, шлемове и прочие, има и диван — общо взето, напомня кабинет в ориенталски стил.
Когато завесата се вдига, мис Сондърс, Лейлия Ван Бейкър и Естела Каридж седят край масата. Мис Сондърс е стара мома на около четирийсет години, много кокетлива. Лейлия е красива, с тъмни коси. Естела е с руси коси. Двете заедно са впечатляваща гледка.
„Пленената сянка“ изпълваше останалата част от тетрадката и продължаваше на още няколко отделни листа. Когато текстът свърши, известно време Базил седя замислен. През този театрален сезон в Ню Йорк преобладаваха „комедиите за мошеници“ и активната част от съзнанието му бе заета с вълнението, хода и точния и жив спомен от двете пиеси, които бе гледал. Тогава те го изпълваха с мечти, пренасяха го в един свят, много по-широк и по-бляскав от представяния в тях, който съществуваше вън, зад прозорците и вратите им, и именно този мисловен свят, а не съзнателното желание да имитира „Офицер 666“ бе причината, която бе вдъхновила Базил да се заеме с настоящия си труд. След малко той написа „Второ действие“ на първия лист в нов тефтер и продължи да твори.
Измина един час. На няколко пъти той прибягва до два-три хумористични сборника и до една стара съкровищница на остроумието и хумора, в която бяха балсамирани овехтелите викториански шеги на епископ Уилбърфорс и Сидни Смит. Точно когато в пиесата му една врата бавно се отваряше, Базил дочу силно скърцане откъм стълбите. Той скочи, затаил дъх и разтреперан, но нямаше нищо; само една бяла нощна пеперуда се блъсна в мрежата, в другия край на града удари часовник и някаква птица изпърха с криле в едно дърво отвън.