Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

I

Базил Дюк Лий затвори входната врата зад гърба си и запали лампата в трапезарията. Гласът на майка му се понесе сънливо надолу по стълбите:

— Базил, ти ли си?

— Не, мамо, крадец е.

— Струва ми се, че дванайсет часа е доста късно за едно петнайсетгодишно момче.

— Бяхме в „Смитс“ и пихме по една сода.

Щом трябваше върху Базил да се прехвърли някое ново задължение, той ставаше „почти шестнайсетгодишен“, но когато въпросът опреше до някоя привилегия, той беше „петнайсетгодишно момче“.

Отгоре се зачуха стъпки и мисис Лий слезе по халат до първата площадка.

— Харесахте ли с Рипли пиесата?

— Да, много.

— За какво се разправяше?

— А, просто за един мъж. Съвсем обикновена пиеса.

— Нямаше ли заглавие?

— „Ти масон ли си?“

— Ааа. — Тя постоя, жадно загледана в будното му и живо лице, като го задържаше с погледа си на едно място. — Няма ли да идваш да си лягаш?

— Ще потърся нещо за хапване.

— Още нещо ли?

В първия момент не й отговори. Застана пред една остъклена библиотечна етажерка в дневната и заразглежда книгите в нея с изцъклен поглед.

— Смятаме да поставим пиеса — каза изведнъж той. — Аз ще я напиша.

— Ами… това е много хубаво. Моля ти се, легни си по-рано. Снощи също стоя до късно и сега имаш тъмни сенки и под очите.

След малко Базил взе от етажерката „Ван Бибър и други“, в която се зачете, докато ядеше пълна чиния ягоди, разбъркани с четвърт сметана. Върна се в дневната, където поседя няколко минути пред пианото, и докато храносмилаше, съзерцаваше цветната корица на една плоча с песен от „Среднощни синове“. На картинката бяха нарисувани трима мъже във вечерно облекло и с цилиндри на главите, които се носеха весело по Бродуей на ослепителния фон на Таймс Скуеър.

Базил би отрекъл учудено предположението, че в последно време това беше любимото му произведение на изкуството. Но наистина беше така.

Той се качи на втория етаж. Извади от едно чекмедже на бюрото си тетрадка за упражнения и я отвори.