Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
С потеглянето веднага навлязоха в тъмен кънтящ тунел. Някъде далеч пред тях возещите се в друга лодка пееха, а гласовете им бяха ту отдалечени и романтични, ту близки и от това — още по-тайнствени, когато каналът правеше обратен завой и лодките се разминаваха близо една до друга, разделяни от невидима завеса.
Трите момчета викаха и крещяха и Базил се опитваше със своята гръмогласност и изобретателност да се издигне над Рипли в очите на момичето, но след няколко минути не се чуваше нищо друго, освен неговия глас и непрекъснатото думкане на лодката о дървените стени и без да поглежда, той разбра, че Рипли е сложил ръката си около раменете на момичето.
Навлязоха в някакво червено сияние — сцена, изобразяваща ада с ухилени демони и ярки пламъци — и той забеляза, че Елуд и неговото момиче са допрели страните си; после отново потънаха в мрака с тихото плискане на водата и пеещата лодка, която ту минаваше близо, ту се отдалечаваше. Известно време Базил се преструваше, че това му е много интересно, и викаше по другите или съобщаваше, когато се приближаваха. После забеляза, че лодката може да се люлее, и се залови за това клето развлечение, когато Елуд Лийминг се обърна възмутен назад и изкрещя:
— Ей! Какво се опитваш да направиш?
Най-после стигнаха отново до входа и двойките се пуснаха. Базил скочи нещастен на брега.
— Дайте ни още билети — провикна се Рипли. — Искаме да направим още един кръг.
— Аз не ща — каза Базил с пресилено равнодушие. — Трябва да се прибирам вкъщи.
Рипли започна да се смее подигравателно и тържествуващо. Момичето също се разсмя.
— Е, довиждане, момченце — весело извика той.
— О, я млъквай! Довиждане, Елуд.
— Довиждане, Базил.
Лодката вече тръгваше; ръцете отново обгърнаха раменете на момичетата.
— Довиждане, момченце!
— Довиждане, говедо такова! — извика Базил. — Откъде взе панталоните? Откъде взе панталоните?
Но лодката вече беше изчезнала в тъмната паст на тунела, оставяйки само ехото от подигравателния смях на Рипли.
Стара истина е, че всички момчета копнеят да бъдат мъже. Това е, защото понякога се дразнят от ограниченията на детството, докато през много по-големите периоди от време са повече от доволни, че са деца, което изразяват не с думи, а с действия. Понякога на Базил му се искаше да е мъничко по-голям, но не много. Въпросът за дългите панталони не беше от жизнена важност за него — той искаше да ги има, но като облекло те не притежаваха онази романтична значимост като например футболния екип или офицерската униформа, нито даже цилиндъра и официалната пелерина, с които обикновено джентълмените — разбойници кръстосваха нощем улиците на Ню Йорк.
Но когато се събуди на другата сутрин, те бяха най-голямата необходимост в живота му. Без тях той беше изолиран от връстниците си, а момчето, командвано до този момент от него, сега му се надсмиваше. Самият факт, че сноши някакви си момиченца бяха предпочели Рипли, беше без особено значение за него, но той бе болезнено амбициозен и ненавиждаше, когато го принуждаваха да се бори с едната ръка, вързана на гърба. Предчувствуваше, че подобни ситуации ще се появят и в училището, а това би било непоносимо. Когато на закуска постави въпроса пред майка си, беше страшно развълнуван.
— Но, Базил — запротестира изненадана тя, — когато взехме решението, на мен ми се стори, че ти не държиш толкова много.
— Трябва да имам — заяви той. — По-скоро бих умрял, отколкото да тръгна на училище без дълги панталони.
— Хайде сега, няма смисъл да се правиш на глупак.
— Наистина по-скоро бих умрял. Ако не мога да имам дълги панталони, не виждам каква е ползата да ходя на училище в друг град.
Възбудата му беше толкова голяма, че мисълта за неговата смърт наистина започна да тревожи майка му.
— Хайде престани да говориш глупости и ела да закусиш. Можеш още преди обяд да слезеш в града и да си купиш няколко чифта от магазина на „Бартън Лий“.
Поуспокоен, но все още разкъсван от напора на желанието си, Базил закрачи из стаята.
— Едно момче е направо безпомощно, ако няма дълги панталони — разпалено заяви той. Изречението му хареса и той го разшири: — Едно момче е просто напълно безпомощно, ако няма дълги панталони. По-скоро бих умрял, отколкото да тръгна на училище…