Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Тук е телето с шестте крака. Виждала ли си го?

— Не, не съм.

— Тук един мъж кара мотор в кръг. Влизала ли си вътре?

— Не съм.

— Гледай! Започват да надуват балона. В колко ли часа пускат фойерверките?

— Ходил ли си да гледаш фойерверките?

— Не. Ще ходя утре вечер. А ти?

— Да, аз ходя всяка вечер. Брат ми работи там. Помага да ги запалят.

— Ааа!

Той се чудеше дали брат й ще се разтревожи, ако разбере, че тя се разхожда с непознати. И още повече се чудеше дали тя се чувства толкова глупаво, колкото той. Сигурно вече ставаше късно, а той беше обещал да се прибере преди седем и половина от страх, да не би да му забранят да излезе на следващата вечер. Той настигна Елуд.

— Ей, Ел — попита Базил, — къде отиваме?

Елуд се обърна я му намигна:

— Ще се пуснем по Старата мелница32.

— Ааа!

Базил отново изостана и забеляза, че по време на краткото му отсъствие Рипли и момичето се бяха хванали за ръце. През тялото му премина тръпка на ревност, той се вгледа по-внимателно в момичето и откри, че е по-хубаво, отколкото му се беше сторило. Очите й, тъмни и топли, сякаш се бяха пробудили от все по-ярките светлини над главите им и в тях се таеше обещание за нещо вълнуващо като обещанието на прохладната вечер.

Помисли си дали да не я хване за другата ръка, но вече беше късно — тя и Рипли се смееха на нещо или по-скоро — на нищо. Беше го попитала на какво се бе смял през цялото време, а той се беше изсмял отново в отговор. След което продължиха да се смеят весело на пресекулки.

Базил изгледа Рипли с отвращение.

— Никога не съм чувал по-глупав смях през живота си — каза той възмутено.

— Нима — изкиска се Рипли Бъкнър. — Нима не си чувало, момченцето ми?

Той се преви от смях, момичето също се разсмя. Думата „момченце“ се стовари върху Базил като струя студена вода. Във вълнението си беше забравил нещо, както куцият забравя за своя недъг и се сеща за него едва когато се втурне да бяга.

— Мислиш се за много голям! — извика той. — Откъде взе тия панталони? Откъде ги взе тия панталони? — Реши да си направи удоволствието, като му каже: „Това са панталоните на баща ти, но се сети, че бащата на Рипли, както и неговият, е мъртъв“.

Двойката пред тях стигна входа на Старата мелница и се спря да ги изчака. Всеки момент щяха да я пуснат и пет-шест лодки се блъскаха в дървената преграда, полюлявани от слабото течение на изкуствената рекичка. Елуд и неговото момиче се разположиха на предната седалка и той веднага обви с ръка раменете й. Базил помогна на другото момиче да се настани на задната седалка, но както беше посърнал, не оказа никаква съпротива на Рипли, когато се вмъкна между тях и седна по средата.