Kолеж за магьосници

— Можем да си извадим разрешително за пистолети — целомъдрено продължи Ричард. — Налице са прецеденти. Запознат съм с изискванията.

— Пистолети ли? — нацупи се Елиът. — Какво ти става бе, човек? Филория е непокътнато и неопетнено общество. Изобщо гледал ли си "Стар Трек"? Имаме шанс да опознаем свят, който не е бил скапан от разни задръстеняци. Схваща ли някой от вас колко е важно това нещо?

Изненадващо, ала думите на Елиът бяха лишени от ирония. Куентин не се сещаше кога за последно го е виждал толкова съсредоточен и ентусиазиран. Завладя го облекчение.

— Не искам да се навъртам около Пени, ако е въоръжен с пистолет — отсече Джанет.

— Виж, Анаис е права. Ще разработим базови заклинания за атака, колкото да не е без хич. Няма да вършим щуротии. Просто ще си подсигурим няколко коза. Не забравяйте за какодемоните. И за копчето.

— И за "голите пищови" в ръка — изкикоти се Анаис.

На другия ден Ричард, Елиът, Джанет и Анаис отидоха в Бъфало за продоволствия. Понеже бе от Ел Ей, единствена Джанет имаше шофьорска книжка. Куентин, Джош, Алис и Пени трябваше да разработват бойни магии, само че Алис отказваше да проговори на Куентин (тази сутрин той сума ти време тропа на вратата й, но тя не отвори), а пък Джош не беше по техническата част, затова същинската работа се падна на Алис и Пени. Скоро масата в хола се зарина под книгите от караваната на Пени. Като двамата най-големи зубрачи в групата те бяха напълно погълнати един от друг. Говореха на някакъв импровизиран жаргон. Пени изписа топове хартия с архаични символи, а Алис кимаше над рамото му и сочеше с пръст. Дейността им бе творческа, тъй като трябваше да измислят заклинания: не бе адски трудно, обаче всякакви опити в тази област бяха засекретени.

Куентин бе обхванат от ревност, докато ги наблюдаваше. Слава богу, че ставаше дума за Пени, иначе направо щеше да полудее. С Джош прекараха следобеда в пиене на бира, ядене на чипс и хамбургери и гледане на кабелна телевизия.

Към пет часа Елиът слезе да ги събуди.

— Идвайте, че ще пропуснете големия спектакъл на Пени.

— Как беше в Бъфало?

— Като апокалиптично видение. Купихме кожуси и ловджийски ножове.

Виждайки, че Елиът е щастлив, развълнуван и очевидно трезвен, Куентин пак заподозря, че са на прав път, че всичко може да се поправи. Метна си шал и нахлупи на главата си руската ушанка, която бе изровил от дрешника.

Слънцето залязваше зад далечните планини — студено, самотно зарево в маранята. Пени сочеше с ръка едно дърво, а Алис измерваше с крачки разстоянието до него.

— Всички да се дръпнат — извика той.

— Накъде още? — поинтересува се Джош, който седеше на очуканата мраморна балюстрада и от време на време надигаше една бутилчица.

— Добре, огън!