Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
След това двамата щураци отидоха на обиколка в Стария континент. Имаше бизнес форум в Париж, където те бяха ослепителни. Събрание на швейцарските банкери в Женева, където не направиха нито една грешна стъпка. И доста напрегната среща в Мадрид с изпълнителния директор на притежавана от Орлов газопроводна компания, на когото бе даден срок от шест месеца да постигне печалба или той самият щеше да си търси друга работа заедно с останалата част от населението на Испания.
Накрая те отлетяха до Будапеща за среща на правителствени и бизнес лидери от така наречените „развиващи се пазари“ в Източна Европа. Руският газов гигант „Газпром“ изпрати представител, който да увери присъстващите, че няма защо да се страхуват от прекомерната си зависимост от руските енергийни доставки, че Кремъл никога не би си и помислил да затвори кранчето като средство за налагане на волята си върху изгубените територии на бившата му империя. Същата вечер, на коктейла, който се проведе на брега на река Дунав, човекът от „Газпром“ се представи на Никълъс Аведон и за своя голяма изненада установи, че той говори свободно руски език. Очевидно директорът на „Газпром“ бе очарован от това, което чу, защото няколко минути след срещата на електронната поща на Генадий Лазарев пристигна имейл. Габриел и екипът го прочетоха още преди Лазарев да успее да го отвори. Изглежда, Никълъс Аведон вече бе в играта. „Наемете го — пишеше мъжът от „Газпром“. — Ако не го направите вие, ще го направим ние.“
Но как да съберат заедно двете страни, така че връзката да може да се осъществи? Никога необичащ да чака, Алон искаше да форсира събитията, като постави Михаил и Лазарев в непосредствена близост, на място, където те можеха да разполагат с две-три минути за личен разговор. Той видя тази възможност, когато от Отдел 1400 прихванаха имейл, изпратен на Лазарев от секретарката му. Темата беше пътуването на Генадий за предстоящия Световен енергиен форум — събранието на така наречената Международна асоциация на производителите на петрол, което се провеждаше на всеки две години. Като го прочете, Габриел се усмихна. Щураците щяха да ходят в Копенхаген. И Службата щеше да отиде с тях.
42.
Копенхаген, Дания
След пет неспокойни дни петролните магнати започнаха да се стичат в Копенхаген от четирите краища на света: от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, от Азербайджан и Казахстан, от Бразилия и Венесуела, от Щатите и Канада. Както се очакваше, активистите, борещи се срещу глобалното затопляне, бяха възмутени от форума, като една тяхна група дори изказа истеричното твърдение, че въглеродът, отделян от самата конференция, в крайна сметка ще доведе до поглъщането от океана на някакво село в Бангладеш. Делегатите, изглежда, не им обръщаха внимание. Те пристигаха в Копенхаген на борда на частните си самолети и бръмчаха по неговите старинни улици с бронирани лимузини, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Може би един ден петролът щеше да се изчерпи и климатът на планетата щеше да стане твърде горещ, за да съществуват хората. Но поне засега на нея властваха нефтопроизводителите.
Конкуренцията за местата за настаняване в Копенхаген беше голяма. Беше невъзможно да направиш резервация за вечеря, а в хотел „Д’Англетер“ — огромна като лайнер луксозна бяла сграда с изглед към просторния Нов кралски площад — нямаше нито една свободна стая. Виктор Орлов и Михаил пристигнаха пред елегантния му вход насред вилнееща снежна буря и бяха съпроводени от човек от управата до два съседни апартамента на един от горните етажи. В този на Михаил имаше поднос с датски лакомства и бутилка „Дом Периньон“, която се изстудяваше в кофичка с лед. Последния път, когато бе отсядал в хотел, изпълнявайки задача на Службата, той бе използвал бутилката безплатно шампанско да си нанесе травма на коляното в интерес на прикритието си. Сега си помисли, че прикритието му за тази операция сигурно изисква да изпие чаша-две от него. Докато вадеше тапата, чу дискретно почукване на вратата, което бе странно, понеже бе закачил на дръжката табелката „Не ме безпокойте“, преди да даде щедър бакшиш на пиколото. Михаил отвори бавно вратата и се взря над предпазната верига в мъжа със среден ръст и телосложение, който стоеше в коридора. Той носеше средно дълго вълнено палто с войнишка яка и тиролска филцова шапка. Косата му беше буйна и прошарена, очите му — кафяви и скрити зад очила. В дясната си ръка държеше овехтяла кожена пътна чанта.