Знакът на Атина

— На Юпитер — поправи го Джейсън.

— Няма голяма разлика — изръмжа Херкулес. — Татко е дразнещ и в двата си аспекта. А пък аз? Казвах се Херакъл. После римляните дойдоха и ме прекръстиха на Херкулес. Това не ме промени особено, но напоследък всеки път, щом се замисля за този факт, получавам ужасно главоболие.

Лявата страна на лицето му потрепера. Робата му внезапно побеля, после отново стана пурпурночервена.

— Така или иначе — каза Херкулес, — като син на Юпитер разбираш за какво говоря. Много нерви, много напрежение. Това, което правиш, никога не е достатъчно. Накрая човек се пречупва.

Богът се обърна към Пайпър. Тя се почувства, все едно са я полазили хиляда мравки. В очите на Херкулес се четяха тъга и тъмнина, които придаваха лудешки блясък на погледа му. Той не беше безобиден.

— Що се отнася до теб, скъпа моя — каза Херкулес, — просто внимавай. Синовете на Зевс понякога могат да бъдат… Ами, няма значение.

Пайпър бе сигурна, че има значение. Внезапно почувства нужда да се отдалечи от този бог, но се постара да остане любезна и внимателна.

— Та, лорд Херкулес — каза тя, — трябва да извършим подвиг. Молим за разрешение да пресечем Средиземно море.

— Затова съм тук — сви рамене Херкулес. — Когато умрях, татко ме направи пазител на олимпийските двери. Мислех си, че това е страхотно, че ще празнувам цяла вечност. Никой не ми каза, че ще пазя входа към древните земи, заточен на този остров до края на вечността. Не е много забавно. — Той посочи към Стълбовете, които се издигаха от вълните. — Тъпи стълбове. Някои хора твърдят, че съм изкопал прохода в Гибралтар, разцепвайки планините на две. Други мислят, че планините са Стълбовете. Да вървят да чистят Авгиевите обори24! Стълбовете са си стълбове.

— Така е — съгласи се Пайпър. — Разбира се. Та… можем ли да продължим?

Богът почеса модната си брадичка.

— Преди това е редно да ви предупредя за опасностите, които ви очакват в древните земи. Не всеки герой може да оцелее в Маре Нострум. Освен това ще трябва да извършите подвиг, за да докажете, че сте достойни. Знаете как е. Честно казано, за мен е все тая. Обикновено давам на героите някоя проста задача. Да ми напазаруват, да ми изпеят нещо весело, такива работи. След всички подвизи, които извърших за злия си братовчед Евристей, не бих искал да съм като него, нали?

— За което благодарим — вметна Джейсън.

— Хей, няма проблем. — Херкулес звучеше дружелюбно, но Пайпър бе на нокти. Тъмният блясък в очите му й напомняше за въглен в керосин, готов да избухне всеки момент.

— Както и да е — продължи Херкулес. — Какъв казахте, че е подвигът ви?

— Гигантите — поясни Джейсън. — Пътуваме към Гърция, за да им попречим да събудят Гея.