В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Замислих се за глупостите, които толкова често вършим в живота си, като всеки път си повтаряме: „Какъв съм глупак! Защо постъпих така?“ Стори ми обаче, че разумът ми не отхвърли нелепата мисъл за ириса. Той сякаш я галеше и й се радваше. Стана ми дори приятно, че я бях допуснал до ума си, а не я бях прогонил с рязко движение на главата. „Глупости! Глупости!“, припявах си, докато крачех напред.
Спомних си, че през целия си живот бях вършил много, ама много глупости и всеки път се изчервявах като момиче.
Веднъж се бях изчервил точно пред един самонадеян тип с непроницаем израз на лицето. Той никога не би допуснал да извърши и най-дребната глупост и аз страшно исках да му подражавам. Не ми се удаваше обаче — глупостите ме преследваха. И се червях.
— Я-я! Вижте как стана червен като рак! — грижовно забелязваше някой от присъстващите, като ме караше да се изчервявам още по-силно, та чак лицето ми изпускаше пламък.
Постепенно започнах да се отнасям към нелепите си постъпки като към естествени несполуки и дори вече не се изчервявах чак толкова. А към хората, които вършеха глупости пред очите ми, започнах да се отнасям с дълбоко разбиране, като се стараех да ги потупам насърчително по раменете или да кажа нещо от сорта: „Случва се! След минутка тези глупаци всичко ще забравят!“ В мен остана обаче странното чувство на уважение към хората, които се изчервяват. „Браво на него, виж как се изчерви!“, мислех си понякога. Започнах дори да анализирам своята симпатия към изчервяването и забелязах, че обикновено тези хора са по-добри, почисти и по-дружелюбни от другите, които не се трогват от нищо и умеят да поддържат своя имидж.
След много-много години разбрах, че глупостите са определената от Бог противоотрова срещу най-страшният грях — да се смяташ за Бог. Глупавите постъпки понижават самомнението и не му дават да се възгордее прекалено от сполучливо подбраната вратовръзка или от краткотрайното внимание, проявено от някоя красавица. Щастлив е онзи, който върши глупости, понеже в манталитета му е вграден механизъм за борба с изкуственото самовъзвеличаване. Бог не дарява всеки с щастливата способност да върши щуротии и да се изчервява! Далеч не всеки има подобно право — да се изчерви заради себе си и да усети срам. Поредицата глупости, съпровождащи ни цял живот, са нещо като тренировка на съвестта. А човекът с тренирана съвест е способен да отиде в Долината на смъртта, където го очаква съдът на съвестта на царя на смъртта Яма.
Вършете, моля ви, глупости и се изчервявайте! Толкова е важно да тренирате своята съвест!
— Шефе, да тръгваме, а! Защо се бавим? — дочух гласа на Равил.
— Ами да тръгваме…
— За какво си се замислил?
— Хрумна ми една глупава мисъл, че ангелоподобният човек… че човекът е… очен ирис… в биополеви или холографски вариант — промълвих аз и усетих, че се изчервявам.
После пак се заредиха пирамиди. Две от тях — №87 и №88, се виждаха отлично. По-голямата — с височина около 300 метра, завършваше с остър връх и две широки стъпала. Втората беше три пъти по-ниска от първата, със стъпаловидни очертания и срязан връх. Разбирах, че виждаме само част от пирамидалните конструкции, но нямах сили да изкача хълма, за да ги огледам изцяло.
Намръщен от болка, сведох глава над скиците. С Равил бяхме направили снимките. Камъкът, върху който бях седнал, ми се струваше удобен, макар да беше студен. Никак не ми се продължаваше нататък. Нали и мъртвите седят върху камъни! Странно е това щастие да бъдеш мъртъв! То е неразбираемо за нас — живите! И само онези, които умеят да медитират и мислено да влизат в света на мислите, наричан онзи свят, като се превръщат там в човек-мисъл, узнават какво означава истинското щастие — дареното от Бог висше и вечно щастие. Колко велико е то — щастието да бъдеш човек-мисъл! Колко щастливи са йогите, които умеят да се освобождават от гравитацията и да се издигат във въздуха, като за известно време забравят за тялото си и усещат себе си като съставна част от прекрасния и страстен свят на мислите!
Малко след това видяхме още една група подобни на пирамида конструкции — №96 и №97. Двете грамадни пирамиди с височина по 500–600 метра се издигаха в далечината. Първата беше стъпаловидна, а втората — без стъпала, със срязан връх, върху който бе положена огромна каменна плоча. Вече се смрачаваше, затова изображението на снимките и на видео лентата не бяха от най-добро качество, но очите ми различаваха подробностите достатъчно добре.