Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- Изкушавам се да предположа, че е Малик ал Зубаир - обади се Габриел, - но това не е възможно. Понеже, Ейдриън, Малик е само слух. Малик е догадка на Дина.
- Напротив - възрази Картър. - Дина беше права. Малик е реална личност. Преди два дни е бил в Джида. И има вероятност другия четвъртък вечерта да се появи в дубайския хотел „Бурж ал Араб“, за да разговаря с новия си покровител - Надия ал Бакари. Въпросът пред нас сега е какво ще предприемем.
Картър почука с лулата си по ръба на пепелника. Обсъжданията на шурата бяха започнали.
49.
ПЛЕЙНС, ВИРДЖИНИЯ
Операцията беше американска, което означаваше, че решението трябваше да бъде взето от американците. Маккена очевидно нямаше намерение да излага становището си пръв, за да не изгуби внезапно почва под краката си, затова ловко прехвърли думата на Картър, който в характерния си стил започна отдалеч. Той заговори за Предна оперативна база „Чапман“ - отдалечен пункт на ЦРУ в Източен Афганистан, - където през декември 2009 г. един вербуван от Управлението местен на име Хумам Халил Абу Мулал ал Балауи бе отишъл, за да предаде доклада си на своите вербовчици. До този момент йорданският лекар д-р Ал Балауи имал изградени връзки с джихадисткото движение и редовно предоставял на ЦРУ актуална информация, е чиято помощ Управлението идентифицирало бойци на Ал Кайда в Пакистан. Реалната му мисия обаче била да проникне в ЦРУ и в йорданското разузнаване - мисия, която той съумял да доведе до смъртоносен завършек, детонирайки скрита под връхната си дреха бомба в присъствието на седмина агенти на Управлението. Случаят се беше превърнал в един от най-пагубните атентати в цялата история на ЦРУ и определено бе най-тежкият в дългата кариера на Картър като директор на оперативния отдел.
Този атентат бе свидетелство, че Ал Кайда е готова да вложи изключително много време и усилия, за да отмъсти на разузнавателните служби. Също така бе доказателство, че пренебрегването на основни професионални правила може да доведе до смъртта на служители.
- Да не намеквате, че Надия ал Бакари работи с Ал Кайда? - попита Маккена.
- Нищо подобно не намеквам. Тъкмо обратното. Мисля, че когато тайната история на глобалната война срещу тероризма най-сетне бъде записана, Надия ще бъде посочена там като един от най-ценните кадри, работили някога за Запада. И именно по тази причина не бих искал да я изгубим само защото от алчност сме решили да я запратим, където не трябва.
- Все пак Малик не я кани в Южен Вазиристан - възрази Маккена. - Той иска да се срещне с нея в един от най-известните хотели на планетата.
- Истината е - отвърна Картър, - че всъщност нямаме представа дали там ще бъде Малик ал Зубаир или Някой ал Никой. Но въпросът не е в това.
- А в какво е въпросът?
- Че ще бъдат нарушени правилата на бранша. Нали знаеш за кой бранш говоря, Джим? Правило номер едно гласи, че трябва да контролираме колкото е възможно повече фактори от обстановката. Да изберем времето, мястото. Да подберем мебелировката. Да поръчаме напитките, ако е възможно - дори да ги сервираме. И при абсолютно никакви обстоятелства да не изпращаме човек като Надия ал Бакари да приближи дори на километър човек като Малик.
- Но когато в ръцете ни попадне коз, трябва да го изиграем - възпротиви се Маккена. - Нали тъкмо в това самият ти уверяваше президента ден след като изгубихме седмината служители на ЦРУ?
Габриел забеляза искрица гняв в очите на Картър -нещо необичайно за заместник-директора на ЦРУ, - но когато той заговори, гласът му бе спокоен, както винаги:
- Баща ми беше епископален свещеник, Джим. Аз не играя на карти.
- Тогава какво предлагаш?
- Тази операция досега се развива далеч по-добре, отколкото някой от нас си е представял - каза Картър. - Може би не бива да подлагаме на изпитание късмета си с рискован пас в самия край на мача.
Шамрон видимо се подразни. Той винаги бе смятал за неуместни аналогиите между важна дейност като шпионажа и американските спортове. По негово мнение служителите на разузнаването не подаваха пасове в края на мача, не бележеха тъчдауни и въобще не боравеха с топка. В тяхната професионална сфера имаше успех или провал. А цената на провала в Близкия изток обикновено се плащаше с кръв.
- Тоест да се откажем, така ли? - попита Шамрон. -Това ли предлагаш, Ейдриън?
- А защо не? Президентът получи своята победа. Управлението също. А най-хубавото е, че всички оцеляхме и ще можем да продължим войната някой друг ден.