Империя на бури

Но нямаше да е сама. Нямаше единствена да сее огън по бойното поле.

Ако обаче Ролф й отстъпеше армадата си... Ако направеше онова, към което съвсем, съвсем внимателно го насочваше... Контактът с южния континент щеше да отнеме месеци, а не разполагаха с толкова време. Но ако Ролф вече беше поръчал оръжията... Елин кимна на Роуан и двамата се отблъснаха едновременно от стената.

– Това ли е? – попита Фенрис. – И какво, ще ни просветлиш ли какво възнамеряваш да сториш с тази информация, или ще сме и твои слуги?

– Вие не вярвате на мен: аз не вярвам на вас – отвърна Елин. – Така е по-лесно. – Тя отвори прозореца с лакът. – И все пак ви благодаря за сведенията.

Фенрис вдигна вежди достатъчно високо, та Елин да се зачуди дали Майев не бе произнасяла същите думи пред него. И най-откровено й се прииска да беше изпепелила леля си онзи ден в Доранел.

Двамата с Роуан отново запрескачаха по покривите на градчето, чиито древни керемиди още бяха хлъзгави от дъжда.

Когато „Океанската роза“ заблещука като светло бижу на следващата пресечка, Елин спря в сянката на един комин и прошепна:

– Няма място за грешки.

Роуан сложи ръка на рамото й.

– Знам. Ще се справим.

Очите й горяха.

– Играем игра срещу двама монарси, управлявали и съзаклятничели още преди раждането на повечето кралства. – И дори за нея шансът да ги надхитри, да ги победи в собствената им игра... – Като виждам как е впила нокти в кадъра ти Майев... Миналата пролет беше на косъм да ни раздели. На косъм.

Роуан погали с палец устните й.

– Дори да ме беше поробила, щях да се боря с нея. Всеки ден, всеки час, с всяка глътка въздух. – Той я целуна нежно и пророни до устните й: – До края на живота си бих се борил, за да се върна при теб. Разбрах го в момента, в който излезе от валгския мрак и ми се усмихна през пламъците си.

Тя преглътна буцата в гърлото си и повдигна вежда.

– Бил си готов да го направиш преди всичко това? Та аз още не съм го била заслужила.

Мрачен хумор и нещо по-дълбоко затанцува в очите му.

– Онова, което изпитах към теб в Доранел, и сегашните ми чувства са напълно еднакви. Просто не вярвах, че ще мога да сторя нещо по въпроса.

Елин знаеше защо има нужда да го чуе – той също знаеше. Думите на Дароу и Ролф се въртяха в главата й като безкраен хор от горчиви заплахи. Въпреки това му се подсмихна.

– Тогава извърши каквото трябва, принце.

Роуан се засмя гърлено и без да каже нито дума повече, превзе устата й и я бутна назад към грохналия комин. Тя се отвори за него и езикът му нахлу с целенасочени, лениви движения.

О, богове – ето това... това я караше да обезумее – този огън помежду им.

Можеха да изпепелят целия свят с него. Той беше неин тя – негова, и се бяха открили през векове на кръвопролития и загуби, през океани и кралства, и войни.

Роуан се откъсна задъхано от нея и прошепна до устните й:

– Дори когато си в друго кралство, Елин, огънят ти продължава да гори в кръвта ми, в устата ми.

Тя простена тихо и изви тяло към неговото, а Роуан плъзна ръка по задните й части, без да го е грижа дали някой ще ги види от улиците под тях.