Тайната на Ботичели

— Къде?

— Накъде! — натърти той. Да ме поправя очевидно винаги има време. — Връщаме се обратно в центъра на града. Форумът — центърът на езическия, имперски Рим!

Дръпнах ръкава му точно в мига, преди да се хвърли безразсъдно в нощта.

— Ами Прокажения със сребърните очи? — проплаках. — Наясно ли сме какво би могъл да направи? Можем ли да бъдем сигурни, че той не знае истинската ти самоличност? Можем ли да поемем риска той да отиде при дон Феранте и да те издаде?

Брат Гуидо се обърна и ме хвана за раменете — добротата в сините му очи бе толкова различна от спомена за онези зловещи сребристи точици!

— Лучана — прошепна, — просто нямаме друг избор. Да, възможно е, ако отида на срещата, той да ме издаде. Но определено е сигурно, че ако не отида, аз сам ще се издам!

Втурнахме се през нощните улици на Рим като фантоми. Черните ни одежди в случая бяха перфектни като прикритие. Бяхме като две сенки в нощта, подобно на онези, които се криеха пред всяка врата или под всеки свод, под който минавахме на път за центъра.

На всеки завой аз се оглеждах за Прокажения, очаквайки да зърна сребристите му очи, да чуя прошумоляването на расото му. Ала той не се виждаше никъде. Единствено закъснели посетители на кръчмите се блъскаха добронамерено в нас, възкликваха, зърнали красотата ми, а после ни пускаха. Когато наближихме отново древния център на града, ускорихме крачка. Камбаните на църквите удариха веднъж за четвърт час — полунощ наближаваше. Накрая достигнахме до огромна, разрушена постройка, която проблясваше в сребристо под лъчите на луната, която отново си беше цяла. Подобно на изгубен свят, постройката се бе ширнала като сребърно езеро — рушащ се град на елфи и духове, място за отмора на императори. И преди брат Гуидо да ми прошепне, че това е Форумът, аз се досетих, че точно това е мястото, което търсим — да, дон Феранте се оказа прав, това беше игрище за крале.

— Големичко е — промърморих. — Може и да не ги видим.

— Няма начин — дойде бързият отговор. — Кралят беше изключително конкретен — под седмия син! Седмият син във всяко римско семейство е получавал името Септимий, седми. Шести, седми, осми — Сикст, Септимий, Октавий и така нататък. А в самия център на Форума има огромна триумфална арка. Ето там, виждаш ли я?

Видях я — гигантска и масивна, величествена каменна дъга. Но нещо не можех да схвана какво общо би могла да има такава постройка с римското семейство.

— И?

— И — наблегна закачливо той, — това е триумфалната арка на един от най-великите императори на Рим, както и един от най-великите му строители. Именно той е създал концепцията за империя, която видяхме олицетворена в плочите на пода на Пантеона. Освен това се е прекланял пред Сол Инвиктус, непобедимото слънце — символиката на култа се появява дори върху монетите му! А името му е…

Най-сетне!

— Септимий Север! — завърши триумфално монахът. — И Седмината тази нощ ще се срещнат под арката му! Под „седмия син“! Освен това, върху самата арка има едно прочуто изображение на богинята Венера. Спомняш ли си за нея? Венера, с нейната приятна красота, винаги украсява онова, което е било намерено. Да, това е мястото, можеш да бъдеш напълно сигурна!