Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
А после една рисунка ме накара да се вкаменя.
А после пак да дойда на себе си.
— Виж! — изсъсках. — Мисля, че сме на правилното място. Погледни!
И посочих към изображение на седем фигури на старци, насядали около кръгла маса в очакване на края на постите. Седем!
— Ами, не знам… — потри неуверено тила си брат Гуидо.
— Какво не знаеш? Това са седем фигури, събрани заедно! Седмината трябва да се срещнат тук — сигурна съм! Погледни! Всички свещи са запалени и всичко е готово! И като си помислиш, че попаднахме тук съвсем случайно, бягайки от Прокажения! (Когото почти бях забравила.)
— Не е възможно — промърмори не особено убедено брат Гуидо. — От една страна, тази рисунка е едно доста често срещано изображение на чудото с хляба и рибата — обикновено на банкета се рисуват седем фигури. От друга, това място е твърде християнско за събор на Седемте — както вече казах, катакомбите са християнско убежище, а вече се съгласихме, че и самата гатанка, и всичко в думите и поведението на краля насочва към езически символи, тоест към римско, имперско място за срещата!
С всяка следваща негова дума аз все повече увесвах нос.
— И накрая, какви са шансовете — освен ако не сме били благословени от единствения истински Бог! — да сме попаднали съвсем случайно на същото място, което се опитваме да открием? Не, не, Лучана, не може да бъде!
Сритах един камък под полите си, но единственото, което успях да постигна, е да причиня болка на пръстите си в модните си островърхи обувки. Знаех, че брат Гуидо говореше истината, тъй като би било твърде хубаво, ако мястото действително се окажеше това и след малко тук се появеше самият дон Феранте. И дори и един толкова зелен и неопитен в езика на тялото като мен бе наясно, че тази варварска костница в никакъв случай не би могла да задоволи надутото самочувствие на дон Феранте. Той би избрал нещо далеч по-грандиозно за срещата си. Мътните го взели този крал на Арагон!
— И защо просто не каза на нормален, човешки език къде е това място? В Неапол също — само глупости за Христос на Голгота и за Фиамета… Не може ли просто да ни каже с нормални думи къде да търсим?
— Защото придворните му непрекъснато го подслушват. Вероятно си спомняш, че съвсем наскоро той е успял да потуши бунт на своите барони. Вероятно знатните особи в двора няма да одобрят съюза му със Седемте и плановете им, каквито и да са те. И после могат да се появят могъщи врагове, които доста да усложнят живота му, особено ако бароните му решат да предупредят онези, срещу които той е тръгнал. Тази вечер той говори на английски — очевидно, както и може да се очаква, знае, че съм бил обучаван от английски учител. Спомни си, че единственият път, когато той говори директно за Седемте, без никакви заобикалки, бе денят, в който попаднахме на него и Сантяго в онази огромна галерия. Само тогава той ме нарече един от Седемте, само тогава той не използва никакви алюзии.
Вперих поглед в седемте фигури на стената, събрали се за похапване преди хиляда години, а той продължи:
— Има и още нещо. Дон Феранте ни подсказа чрез израза „под седмото слънце“, но нито веднъж не е намеквал, че всичките седем члена на заговора ще се съберат на тази среща. И наистина, как би могло да е иначе, щом поне един от онези, в които сме сигурни, ще отсъства?!
— Кой е този един?
— Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи, племенникът на Лоренцо Великолепния. Той със сигурност не е мръднал от Флоренция и в момента се подготвя за своята сватба!
Въздъхнах шумно. Не можех да не призная логиката в думите на моя приятел, но, от друга страна, и не можех да оставя с лека ръка идеята за съвпадението.
— Значи твърдиш, че това е просто случайност? Че тази фреска тук показва едно обикновено християнско семейство, което чупи хляба си на масата?
— Най-вероятно. Защото на стената, където се вижда тази рисунка, има само семейни гробници — ето, погледни, много ниши за множество мъртви едновременно. Преброй ги — да, седем са.
Божичко!
— Какво нещастие! Да изгубиш цели седем сина!
— Уви! Онези времена са били изключително опасни за вярващите… — Но внезапно прекъсна и ме погледна: — Я повтори какво каза току-що?
Помислих си, че се е ядосал заради непочтителния ми тон. Обаче аз не исках да обидя никого. След разказа за Севера ми стана мъчно за всички, които са умрели преди толкова много столетия.