Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш?
— Първите християни са се събирали именно в тези катакомби, за да провеждат службите си, когато римляните все още са се прекланяли пред фалшивите си езически божества. В онези времена да говориш за Бог Отец и за Неговия Син означавало сигурна смърт. Но всички тези надписи говорят за истинската вяра — погледни, може би тук ще успеем да открием следата, която търсим.
— Така ли мислиш?
— Няма да ни навреди да потърсим някакъв знак. — И започна да ми превежда латинските надписи, издълбани в стените, които бяха изненадващо ясни и четливи въпреки потока на времето. — Ето тук например се говори за някаква седмица!
— Така ли? — приближих се до него. — А нещо за слънца?
— Не… Сбъркал съм. Това са семейни имена. Някакъв дякон на име Север, а тук… — гласът му се снижи — тук е дъщеря му, която е починала преди него. Помислих го за още една седмица, но тя просто е била кръстена Севера, на баща си. — И започна да превежда с напевен глас, сякаш редеше молитва: — Тук почива смъртното й тяло, докато не дойде време Той отново да го въздигне. И Господ Бог, който отне на Севера нейната непорочна, чиста и ненаранима душа заедно с нейния дух, ще й го върне, облян в духовна слава. Тя живя девет години, единайсет месеца и петнайсет дена. Така тя се спомина от този земен живот.
Покрусих се от съдбата на това малко момиче, нищо че бе починало толкова отдавна. Сърцето ми се изпълни със скръб за бащата, който я е обичал достатъчно, за да застане сам в това мрачно място и да издълбае в стената тези букви под мъждивата светлина на свещта, който е мислел за нея през всеки ден от оставащия си живот, и да страда, а после е починал много години по-късно, за да бъде погребан редом до нея в същото това място, за да могат костите им накрая да се прегърнат. Щеше ми се и аз да имах родител, който да ме обича толкова много. Но някой ден ще те намеря, истинска майко, и ти ще ме прегърнеш и ще ме целунеш! За момент останах безмълвна — дотолкова бях разтърсена от тази простичка човешка трагедия. После си спомних, че брат Гуидо също бе изгубил единствения родител, когото бе познавал, при това съвсем скоро, и нещо ми подсказа, че в момента и двамата бяхме забравили за главната си мисия. Погледнах съчувствено моя приятел, но се оказа, че не е имало нужда, защото брат Гуидо се бе настроил на доста по-духовна вълна.
— Разбираш ли какво имам предвид? Чуваш ли гласовете им през вековете? Тук можеш да разбереш какво са мислели ранните християни за реалността на смъртта и за съдбата на душата във вечността, при това във времето, когато са били принудени да крият вярата си. Още тогава искрено са вярвали, че някой ден душата пак ще се въздигне — подобно на свети Лазар, подобно на самия Господ Исус Христос! Сега вече виждаш какво имам предвид, когато ти казвам, че в това гробище всичко говори повече за живота, отколкото за смъртта. И сега ние сме благословени, защото в нашите модерни времена вече няма нужда да се страхуваме, няма нужда да слизаме под земята, за да погребваме вярата си. — Тук той погали нежно надписа с дългите си чувствителни пръсти. — Впрочем Негово светейшество папа Сикст, когото, ако даде Бог, ще видим лично утре, е изградил прекрасен храм за слава на Бога и планира нов купол за църквата на свети Петър, който ще бъде още по-величествен и от купола, който увенчава катедралата в твоята родна Флоренция.
В този момент камбаните на близката базилика удариха следващия час и ми припомниха, че не остава почти никакво време и че трябва да се върнем към търсенето си. Опитах се да върна и брат Гуидо към тази тема.
— И така, щом сега се намираме на място за срещи, където онези, които е трябвало да се срещат тук, са го правели тайно, не е ли възможно в крайна сметка да се намираме на правилното място? Под правилния хълм? По чиста случайност, разбира се?
— Възможно е. Обаче нищо, прочетено до момента, не пасва на загадката.
Огледах се, отчаяно търсеща някакви насоки. Под топлия отблясък на свещите забелязах рисунки, които досега не бях видяла по стените.
— Може би е добре да огледаме и рисунките им, а не само думите им! Нали в крайна сметка една рисунка бе онова, което ни доведе дотук?
Брат Гуидо присви очи и огледа стените на подземието.
— Може би. Защото виж, тук има фрески, които свидетелстват за вярата им! Това е същинска съкровищница за древната вяра!
Погледнах — и видях. Имаше хлябове и риби, ангели и един благ овчар Христос, който пренасяше на рамото си овца, очевидно на по-безопасно място.