Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— И ни каза, че ще ни чака под седмото слънце…
Обаче тук бяхме принудени да спрем поради липса на информация.
Мадонна! Този път шифърът се бе оказал доста труден. Седмото слънце. Седмото слънце… В „Примавера“ обаче имаше само едно слънце, върху гърдите на Венера. Но и в небето има само едно слънце. Къде са останалите?
Замълчахме озадачени. Отваряхме уста, за да кажем нещо, но после се отказвахме от идеите, които ни бяха хрумнали. Накрая аз промърморих:
— Възможно ли е да има… има ли тук храм или дворец, на чийто таван да са изрисувани седем слънца? Като фреска?
— Може и да има. Ала никога не бихме могли да го открием навреме.
Пак мълчание.
— Може би… — обади се на свой ред той, — да има нещо общо с месеците на годината? Защото „Примавера“ е в крайна сметка сезон — сезонът на пролетта.
— Е, и? — троснах се аз бясна, защото задникът ми вече не издържаше да седи на каменните плочи, а и идеята ми за фреските беше безславно отхвърлена.
— Може би седмото слънце да е седмият месец — септември!
— Брилянтно! — подхвърлих презрително. — Е, сега сме юли, но ще те чакам в полунощ през септември!
Той сведе засрамено глава и всичко отново потъна в тишина. После бе мой ред.
— Ти ми разказваше, че Рим бил построен на седем хълма. Какво има под седмия тогава?
— Седмият хълм! — оживи се леко той. — Може и така да е. Обаче хълмът няма нищо общо със слънцето.
— Защо? Че нали слънцето изгрява и над него? — Знаех си, че това вече е малко прекалено.
— Може би — сви рамене той. — Все пак това е най-доброто, което успя да ни хрумне до този момент.
— Е, тогава кой е седмият? — светнаха с надежда очите ми.
— Бих могъл да ти кажа и седемте, обаче няма начин да се определи кой от тях е седмият, защото Бог е направил всички земи в един и същи ден. — Потърка замислено брадичка. — Що се отнася до първия, за него мога да твърдя с известна увереност, че е той, защото легендата твърди, че Рим е бил основан на хълма Палатин от Ромул. Но що се отнася до „последния“, това вече не мога да кажа. Останалите се казват… ммм, да, Авентин, Капитолий, Квиринал, Виминал, Есквилин и Целий.
И тук аз отново не можах да не се възхитя на знанията му, колкото и безполезни да бяха те за нас в този момент. После му напомних:
— Не забравяй, че търсим онзи от тях, в който може да се мине отдолу. Не може да е вярно за всичките, нали?
Той поклати тъжно глава и отбеляза:
— Колкото и да не ми е приятно, трябва да кажа, че твърдението ти не е вярно. Защото всички тези хълмове биха могли да имат подземни галерии — даже мястото, където в момента сме се скрили, е просто един от милионите подземни тунели на Рим. Всъщност… — Сините му очи отново блеснаха. — В момента също се намираме под хълм! Не забеляза ли старата могила, докато се промъквахме през тъмната врата?
— Искаш да кажеш, че тук, където се намираме, би могъл да е един от хълмовете? — размахах неопределено ръце и за първи път се огледах. Бях дотолкова потънала в този разговор, че изобщо не бях забелязала онова, което бе пред очите ми. Скочих на крака. — Какво е това място?
Той също се изправи и с позата си сякаш придаде тежест на думите си.
— Лабиринтът на мъртвите — отговори. — Катакомбите на Рим.
Облизах уплашено устни.
— Лабиринт на… на мъртвите? — потреперих.
— Няма съмнение — отговори нехайно той. — Всички тези ниши — посочи към правоъгълните дупки в стените, поставени на равни интервали — са гробове. Погледни! Костите се виждат и оттук, както и погребалните покрови.
Аз отстъпих крачка назад.
— И очевидно не са забравени и до нашите модерни времена. Ето, виждаш ли? Все още има свещи, които горят!
Въобще не ме интересуваше дали свещите горят или не — единственото ми желание в този момент бе веднага да напусна тази костница. И страхът очевидно се изписа по лицето ми, защото брат Гуидо рече:
— Не се страхувай! Смъртта не е страшна за онези, които вярват в задгробния живот!
Обаче аз не бях сигурна дали съм сред тази групичка.
— Припомни си отново какво е казал свети Лоренцо въпреки агонията си! Да, вярно е, че тук, в катакомбите, има множество гробници. Едновременно с това обаче има покой и надежда!
Тук вече не можех да се съглася с него.
— Нищо подобно! Тук е доста зловещо, ако питаш мен!
— Така ли смяташ? Лично аз долавям единствено покой в това място на вярата ни.