Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Кажи на идиота да се държи здраво за теб. Като се завържете за едно от моите въжета, се подпри здраво с ръце и крака на стената. Аз ще почна да го дърпам с всичка сила, но съм убеден, че твоята помощ няма да ми навреди.
— Ясно. Чу какво каза човекът, Трав. Да вържем възел. И внимавай къде пипаш!
Когато Локи погледна нагоре и даде на Джийн личния им сигнал „давай“, Джийн кимна. Вързаното въже беше бившето резервно на Джийн. Той сграбчи края му точно преди намотката, на мократа земя и се намръщи. Калта под краката му щеше да направи положението още по-интересно, но нямаше как. Оформи примка, влезе в нея и остави въжето да се затегне здраво около кръста му. После се изви назад, хванал с едната ръка въжето отпред, а с другата — отзад, и прочисти гърло.
— Писна ли ви да висите, или да ви отпусна още няколко минути там долу?
— Жером, ако се наложи да гушкам Трав секунда повече от абсолютно необходимото, ще те…
— Тогава почвай да се катериш! — Джийн заби пети в земята, наклони се още по-силно назад и започна да издърпва въжето. Проклятие, той беше мощен мъж с необикновена сила, но защо вечно го сполетяваха такива моменти, които му напомняха, че може да е и още по-силен? Беше се разплул — точно това беше думата. Трябваше да намери сандъци, да ги напълни с камъни и да ги вдига по няколко десетки пъти дневно като на младини… По дяволите, това въже ще мръдне ли!
Готово. Най-сетне, след дълго и притеснително напъване под дъжда, без да може да помръдне, Джийн направи бавна крачка назад. После още една… и още една. С усилие и огнен сърбеж, който бавно обхващаше мускулите на бедрата му, той влезе идеално в ролята на орящ кон и прокара дълбоки бразди в сивата песъклива кал. Най-накрая чифт ръце се показаха над скалата и с порой от крясъци и проклятия Грав се издърпа отгоре и се претърколи по гръб задъхан. Незабавно напрежението върху Джийн понамаля, но той продължи да тегли със същата сила и само след миг Локи се изкатери отгоре. Той се изправи на крака, пристъпи към Грав и изрита пишман разбойника в корема.
— Ти, магаре недно! От всички проклети тъпаци… Толкова ли беше трудно да кажеш: „Ще пусна въже, вържете си кесиите за него и ме оставете да ги издърпам, или няма да ви дам да се изкатерите?“. Не може да казваш на проклетите си жертви направо, че ще ги утрепеш! Първо подхождаш разумно, после вземаш парите и бягаш!
— Ох, ох! О, богове, моля ви, ох! Нали казахте, че… че няма да ме убиете!
— Не, няма. Няма да те убия, тъпако със зелка вместо мозък, само ще те ритам, докато престане да ти е приятно!
— Ох! Аааа! Моля ви! Аааа-ох!
— Длъжен съм да отбележа, че и това е очарователно.
— Аййййя! Ох!
— Все пак ми е приятно.
— Оооф! Ау!
Локи най-сетне престана да бъхти нещастния верарец, разкопча колана си и го пусна в калта. Джийн, дишайки тежко, дойде при него и му подаде подгизналата връхна дреха.
— Благодаря ти, Жером. — Връщането на дрехата, подишала или не, като че върна част от накърненото достойнство на Локи. — А що се отнася до теб, Трав… Трав от Во Сармара ли беше?
— Да! О, моля ви, не ме ритайте пак…
— Гледай сега, Трав. Ето какво ще направиш. Първо, не казвай на никого за това. Второ, изобщо не припарвай до Гал Верар! Ясно?
— Нямах и такива намерения, господине.
— Хубаво. На. — Локи бръкна в левия си ботуш и извади една много тънка кесия и я хвърли към Трав. Тя тупна и издрънча. — Вътре трябва да има десет волания. Доста сребро е това. Можеш да… Чакай малко, съвсем сигурен ли си, че кочияшът ни е още жив?
— О, богове, да! Истина ви казвам, мастер Леоканто, той дишаше и стенеше, като го фраснах, несъмнено!
— Толкова по-добре за теб тогава. Вземи среброто в тази кесия. Когато си тръгнем с Жером, можеш да се върнеш и да вземеш всичко, което сме зарязали. Моята жилетка и част от тия въжета със сигурност. А сега ме слушай внимателно. Днес ти спасих живота, а можех да те убия за миг! Нали така?
— Да, така е, и съм ви толкова…
— Млък! Някой ден, Трав от Во Сармара, може пак да дойда по тези краища и може нещо да ми потрябва. Сведения. Водач. Телохранител. Тринайсетият да ми е на помощ, ако ми се наложи да опра точно до тебе, но ако някой дойде някога и ти прошепне името на Леоканто Коста, ти хукваш да изпълняваш, чу ли?
— Да!
— Закълни се пред боговете!
— С устни и със сърце се кълна пред боговете; или нека ме поразят и нека ме сложат на везните на Господарката на дългото мълчание.