Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Покрай мен минават момче и момиче и аз автоматично клякам, преструвайки се, че си завързвам обувката. Съвсем инстинктивен жест. Не че нося обувки с връзки — обута съм с ниски пантофки. „Боже, може пък да ми идва отвътре!“ — казвам си по-късно, определено впечатлена от самата себе си. Изчаквам снишена край оградата, докато те отминат. А после, оглеждайки се за последен път, за да се уверя, че теренът е чист, прескачам оградата.
Има един кратък миг, когато се опасявам, че може да остана върху нея и да сложа завинаги край на сексуалния си живот, но докато се усетя, съм от другата страна. Изпълва ме чувство на победа. Влязох! Цялата трепереща от нерви и възбуда, аз се отправям бързо към лехите с цветя. Така. Трябва да свърша тази работа колкото е възможно по-бързо, а после да се омитам оттук. Запалвам свещта, насочвам пламъка към парчето хартия с името и датата на раждане на Нейт и то автоматично пламва. Доста по-бързо, отколкото предполагах, че ще стане.
Мамка му! Къде е онова стихотворение? Така де — напев! Мамка му!
Започвам ожесточено да ровя в чантата за другото листче — за части от секундата се изпълвам с ужас, че може би съм изгорила не онова листче, което трябва (мамка му) — обаче накрая го откривам. Слава богу. Поемам си дълбоко дъх. Чувствам се като пълна развалина.
— „Ветрове на Севера, Изтока, Юга и Запада… — започвам да напявам аз. Робин ме предупреди, че трябва да затворя очи и да обмисля внимателно всяка дума, обаче аз нямам търпение. — … а мисълта му — далеч от мен!“
При тези мои думи листчето с името му се превръща изцяло в пепел и вятърът го отвява.
Страхотно! Тази част е готова! А сега единственото, което ми остава, е да заровя свинския кокал. Започвам да се отпускам. Е, не било чак толкова трудно, нали? Толкова притеснения — за нищо. Тези магии май били фасулска работа, ами да! Така си казвам, когато грабвам лопатката за сервиране на торти (нямахме истинска лопата) и започвам да изкопавам дупка.
И точно в този момент въздухът се изпълва с вой на сирени и срещу мен блесва ярка светлина. Завъртам се, примигвайки уплашено.
Какво, по…
А после един глас гръмва в мегафона:
— Стой! Горе ръцете! Говори полицията на Ню Йорк!
Двайсет и трета глава
Добре де, не се паникьосвай!
Едно пътуване в полицейска кола и с белезници на ръце по-късно аз седя на адски твърд и неудобен пластмасов стол в Девето полицейско управление на Ню Йорк и имам удоволствието да бъда разпитвана от полицай с много сериозна физиономия на име Маккрори.
Сега, като се замисля, май му е времето да се паникьосам.
— Да си изясним нещата… — прочиства гърло той и свежда очи към бележките си. — Влезли сте незаконно в общинска собственост и сте подпалили огън.
— Свещ — поправям го аз. — Бяла свещ!
„Много е важно всичко да бъде съвсем точно и да се придържам към фактите — казвам си спокойно аз. — Иначе ще бъда погрешно подведена под отговорност за престъпление, което не съм извършила. Примерно грабеж. Или отвличане. Или дори убийство!“
Сърцето ми се стяга от ужас.
Фактите, Луси! Не забравяй — придържай се към фактите!
— И защо, ако смея да попитам?
— Налагаше се да изгоря едно листче и да кажа един напев.
— Напев ли? — Веждите на полицая се стрелкат нагоре като две гъсеници, шмугващи се с бясна скорост в косата му.
— Ами, по-скоро стихче — обяснявам. — Боже, как беше… — опитвам се да го изтръгна аз от мозъка си, обаче съм толкова нервна, че мозъкът ми се оказва изтрит като компютърен диск, на който вече няма абсолютно нищо. — Мммм… беше нещо за ветрове…
— Според тези бележки тук вие също така сте се опитвали да погребете починало животно.
— Не, беше просто свински кокал — побързвам да поясня. — Съквартирантката ми си ги купува и ги държи в камерата на хладилника за Саймън и Джени.
— Саймън и Джени ли?
— Да, кучетата й. Две бездомничета. Много са сладки. Е, поне Саймън е сладък, обаче Джени има ужасна обратна захапка! Което обаче не я превръща в грозна, разбира се. Така де, може и да не спечели нито една киноложка изложба, ама…
— Госпожице Хемингуей, бихте ли се придържали към темата, ако обичате?
— О, да, разбира се. Извинете, полицай — побързвам да изрека.
Мамка му! Гледала съм доста полицейски сериали. Робин непрекъснато гледа „От местопрестъплението“ — когато не гледа Опра, разбира се. Затова си давам сметка, че ако не внимавам, полицай Маккрори като нищо ще ме хвърли в килия с десетки откачени лунатици и проститутки на име Рокси, които дъвчат дъвка и изглеждат гадни, но които в крайна сметка се оказват с добри сърца и си имат болни дечица вкъщи и просто се опитват да свързват двата края. О, не, това не беше в „От местопрестъплението“ — беше от „Закон и ред“!