Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— И сте правили всичко това само за да скъсате с гаджето си, така ли?
Това ме връща в реалността.
— Бившето гадже! — поправям го аз. — Ние вече скъсахме.
Полицай Маккрори се намръщва, оставя химикалката си на масата, обляга се назад в стола си и ме поглежда изпитателно.
По дяволите! Това не е на добре!
— Госпожице Хемингуей, давате ли си сметка, че нюйоркската полиция има причини да смята, че сте нарушили закона по три параграфа…
Божичко, даже никак не е добре!
— Незаконно навлизане в чужда собственост, палеж…
— Палеж ли? Ама аз изгорих само едно листче хартия с името на гаджето ми! — възкликвам ужасена.
В живота ми често е имало моменти, когато е било за предпочитане да си държа устата затворена. Както, примерно, когато бях на осемнайсет и се напих, като казах със сайдер, и заявих на Джейми Робинсън, с когото бях излизала само три пъти, че съм лудо влюбена в него и искам да му родя много деца. Мисля, че не е необходимо да уточнявам, че четвърта среща нямаше.
Сещам се също така и за момента, когато мама ми купи жилетка от жълт мохер, изхождайки от факта, че любимият ми цвят е жълтият. Което е самата истина, само дето жълтото е любимият ми цвят, защото ми напомня за слънчогледи и слънце, а не за огромни, дебели, пухкави мохерни жилетки, с които изглеждам като че ли съм хванала морска болест.
В което нямаше нищо лошо, защото тя каза, че ако не ми харесва, щяла да я върне. И че няма да се обиди или нещо подобно. Та затова аз казах, че жилетката е прекрасна, но дали няма да има нещо против да я върне?
И мама автоматично избухна в сълзи.
„Сега като че ли е един от тези случаи“ — казвам си аз и поглеждам полицай Маккрори със свито сърце. Знам си, че ако кажа нещо, може после много да съжалявам. Затова е препоръчително да си държа устата затворена — толкова добре затворена, че и отварачка за буркани да не може да я повдигне!
— И съпротива при арест! — завършва тържествено той.
— Нищо подобно! — провиквам се аз, преди да успея да се спра. — Вижте какво, знам как изглежда отстрани, обаче аз се качвах по оградата, за да дойда при вас, а не за да избягам от вас!
— Госпожице Хемингуей! — поглежда ме с присвити очи той.
— Полицай Маккрори! — отвръщам автоматично и изпъвам гръб. Това е! Сега ще ме обвини!
— Налага се да ви кажа нещо.
— Знам какво ще кажете! — изстрелвам аз. Че какво пък? И без това вече е твърде късно! Знам си, че затъвам.
— Така ли?
Преглъщам притеснено няколко пъти, след което отивам право на въпроса:
— Имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокат, който да присъства на разпита ви. Ако не можете да си позволите адвокат, държавата ще ви предостави служебен защитник.
За момент в стаята настъпва гробовна тишина, през която полицаят само ме зяпа, напълно онемял. А после поклаща глава и подсвирва.
— Господи!
— Съквартирантката ми е голям фен на „От местопрестъплението“ — обяснявам с треперещ глас. — Та всичко ми е известно.
И пред очите ми се зареждат картини как ме повличат към килията, как родителите ми остават като втрещени, как Кейт се появява в ролята на адвокат, за да ме освободи… Виждам и заглавията във вестниците:
„МИСЛЕШЕ, ЧЕ Е НАМЕРИЛА ПОЛОВИНКАТА СИ — СПОДЕЛЯ БИВШАТА СЪКВАРТИРАНТКА РОБИН ВАЙЗЕНБЕРГ, — ОБАЧЕ ПОСЛЕ НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ ОТЪРВЕ ОТ НЕГО. ВСЕЛЕНАТА НЕ Й ПОЗВОЛЯВАШЕ. ИСТИНСКА ТРАГЕДИЯ“
Е, може би това също е начин да приключа веднъж завинаги с Натаниел — доживотна присъда.
— Имате ли някакви въпроси?
Връщам вниманието си към полицай Маккрори, който ме наблюдава.
Устата ми пресъхва.
— Може ли да се обадя по телефона? — пелтеча аз. Очите ми започват да парят от сълзи и като че ли леко ми прилошава. — Преди да… — Не мога да изрека тези думи. — Преди да ме отведете в ареста?