Дяволският квадрат

— Ще чакаме — лаконично обяви той, срещнал въпросителния й поглед.

Половин час по-късно пред къщичката на десетина метра от тях спря очукан пикап, от който слезе някаква жена.

— Но това не е ли… — позна я веднага Чапман.

— Тя е — кимна Стоун и отвори вратата.

Стигнаха до входа на къщичката миг преди жената да хлътне вътре. Тя стреснато се обърна. Стоун й показа значката си и попита:

— Помниш ни, нали?

Облечена в зеленото работно облекло, Джуди Донахю объркано местеше поглед от единия на другия.

— Аз… Да, помня ви. Вероятно сте тук заради горкия мистър Сайкс? Вече чух какво му се е случило.

— Може ли да влезем?

— Хммм… Защо?

— Ще ти зададем няколко въпроса.

— Но аз вече ви казах всичко, което знам.

— В светлината на последните събития възникнаха някои нови въпроси.

Стоун бутна вратата и Донахю беше принудена да отстъпи.

— Хей! — ядоса се тя. — Не можете да постъпвате така!

— Вече го направих — отсече Стоун, а Чапман затвори след себе си.

— Това е незаконно!

— Не съм сигурен — отвърна Стоун, погледна Чапман и добави: — Все пак не съм юрист.

— Искам веднага да напуснете!

— Защо? Имаш ли какво да криеш?

— Не, разбира се — нервно отвърна Донахю.

— Чух, че напускаш Службата по поддръжка на обществените паркове. Защо? Мислех си, че работата на открито ти допада.

— Не че е ваша работа, но от известно време наистина планирам да напусна. Още повече сега, след като застреляха мистър Сайкс.

Стоун пристъпи към нея.

— Закъде ти е самолетният билет? — попита той. — Може би за страна, от която не можеш да бъдеш екстрадирана, а?

— Какво?

— Дай да караме направо. Къде се готвиш да избягаш? Колко ти платиха? В сметката на Сайкс са вкарали сто хиляди, може би и на теб са платили толкова.

— Не знам за какво говорите, по дяволите! — възкликна Донахю.

— Значи няма да имаш нищо против, ако поогледаме тук.

— Ще имам! Веднага напуснете!

Без да й обръща внимание, Стоун направи още една крачка към нея.

— Кой се обади на Сайкс? Какво му казаха, че е хукнал като луд? Може би че са отвлекли някой от шестте му внуци? И са го предупредили да не казва на никого, защото ще убият детето? После са му заповядали да отиде някъде по определен маршрут — точно срещу мушката на снайпериста? Нататък е ясно — бум, и Джордж Сайкс вече го няма!

— Ако веднага не си тръгнете, ще повикам полиция!

— Но Сайкс няма нищо общо с цялата работа — добави Стоун. — Парите в тайната сметка са само за заблуда. Нищо по-лесно от това. Разговорът между Сайкс и агент Грос, който уж си подслушала, никога не се е състоял. Но след като и двамата са убити, никой няма причини да се съмнява. За твое съжаление ти пропусна нещо. Колкото очевидно, толкова и важно.