Дяволският квадрат

— Май и двамата извадихме късмет.

— Във всеки случай по-голям от късмета на Джуди Донахю.

— Значи са успели да оплетат и нея. Но как? С пари?

— Предполагам. С пари, които не са възнамерявали да платят.

— Значи предварително са планирали да я убият?

— Определено. Създали са й много слабо прикритие, предназначено да ни задържи ден-два. Била е осъдена на смърт веднага след като се срещнахме в църквата, където ни наговори куп лъжи.

— По всяка вероятност ФБР ще открие превод на нейно име в някоя офшорна сметка, който е бил незабавно изтеглен. Направи ми впечатление, че момичето никак не го бива в конспирациите.

— В какъв смисъл? Че не обича парите? Лично аз рядко съм срещала такива хора.

— Но да участваш в заговор срещу собствената си страна?

— Не бъди наивен. При атаката не пострада никой, освен онзи нещастник Алфредо Падиля.

— Все пак тя би трябвало да се стресне, когато започнаха да умират и други хора.

— Стреснала се е, но късно. Дала си е сметка, че ако дойде при нас и си признае, със сигурност ще бъде обвинена за съучастие в убийство. В много убийства. И е решила, че ще е по-добре да побегне, разчитайки на обещаната сума.

— А Джордж Сайкс получи дупка в главата за нищо, съвсем за нищо.

— Именно. Затова не съжалявам особено за Джуди Донахю.

— А според теб как са накарали Сайкс да скочи в колата и да потегли в неизвестна посока?

— Заплашили са семейството му. Вероятно са му определили среща. По маршрут, който да го отведе право при убиеца. Всичко е било организирано безупречно, което ме плаши много.

— В смисъл, че могат да ни ликвидират, когато пожелаят?

— Веднъж вече се опитаха да ме убият, но ти им попречи.

— Едно на нула за добрите.

— Това доказва, че не са безгрешни.

— Но не означава ли, че всичко е било постановка — разсадникът, коренището, Службата по поддръжка на обществените паркове?

— Според мен Кравиц е бил част от играта, но не и Лойд Уайлдър.

— А екзекутираните латиноамериканци?

— Те са били съучастници на Джуди Донахю. Тоест вътре в играта, но само до определена степен. Изиграли са си ролите, платили са им, а после са ги ликвидирали.

— Ясно. Значи отново се връщаме на Фуат Тюркекул, така ли? Как мислиш да го направим? В момента, в който се доближим до него, Уийвър ще скочи срещу нас.

— Вече ти казах, че сър Джеймс ми намигна.

— И какво? Той няма да те защити пред Уийвър и ти отлично го знаеш.

— Значи ще подминем Тюркекул и ще поемем по друга, по-неотъпкана пътека.

— Аделфия?

— Не.

— Тогава кой?

Стоун не отговори.

— Остава ни единствено Мариса Фрийдман.

— Точно така.