Дяволският квадрат

Трясъкът на изстрела отекна над обичайните градски шумове. Хората се разбягаха с писъци.

Трафикът се задръсти, екна хор от разгневени клаксони.

Стоун и Чапман изскочиха от колата и се понесоха напред.

Наблизо се разнесе вой на сирена.

Те тичаха покрай колите и надничаха в купетата.

Воят на сирената се усили. После към нея се присъедини още една.

Чапман погледна през рамо. Към тях си пробиваха път две полицейски коли. Стоун също ги видя и ускори крачка. Ръката му се плъзна към пистолета, скрит под якето. Чапман тичаше успоредно с него. И тя стискаше пистолета си. Не след дълго стигнаха до препятствието на пътя — две коли с огънати брони, плътно опрени една до друга. На по-близката се беше облегнал мъж на средна възраст, който изглеждаше здравата разтърсен. Стоун погледна надолу и видя, че мъжът бе повърнал.

— Какво се е случило, сър? — насочи се към него той и му показа значката си.

Мъжът посочи другата кола, която беше впила бронята си в неговата. Стоун я погледна и сърцето му се сви. Изписаното лого му беше познато. На два скока се озова при нея и надникна през страничното стъкло.

— По дяволите!

Чапман се беше навела над отсрещното стъкло.

— Мили боже! — възкликна тя.

Полицейските коли заковаха със скърцане на спирачки. От тях изскочиха мъже в сини униформи, които извадиха пистолетите си в мига, в който видяха оръжието в ръцете на Стоун и Чапман.

— Полиция! — изкрещяха те и се прицелиха в двойката.

Стоун и Чапман вдигнаха значките си високо над главите.

— Федерални агенти! — изкрещя Стоун. — Мъжът в тази кола току-що е убит. За него е издадена заповед за издирване, но някой ни е изпреварил.

Ченгетата предпазливо се приближиха, провериха документите на Стоун и надникнаха в колата.

Сайкс се беше облегнал назад на шофьорската седалка. Челното стъкло беше спукано. В средата на челото му зееше кръгла дупка. Кръв и мозък бяха плиснали от изходящата рана на тила му.

Нищо чудно, че онзи човек е повърнал, помисли си Стоун.

Чапман извади носната си кърпичка и предпазливо вдигна джиесема, който лежеше на седалката до шофьора.

— Някой го е потърсил преди десет минути — констатира тя, след като погледна дисплея. — От скрит номер. Може би техниците ще успеят да го идентифицират.

Стоун се огледа.

— Ясно. Той е приел обаждането и е хукнал да бяга.

— Направили са му постановка — добави Чапман. — Очевидно са знаели по кой маршрут ще поеме.

Стоун гледаше право пред себе си, във вероятната посока, от която беше стреляно.

— С какво можем да ви помогнем? — обади се едно от ченгетата.

— Извикайте подкрепления и отцепете местопрестъплението — отвърна, без да го поглежда Стоун, после извади телефона си и информира Ашбърн.

Агентката посрещна новината с порой от ругатни.