Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Тя се приближи до леглото.
— Джон Кар. Признавам, че бях силно впечатлена.
— Трийсет години не бях чувал това име, но сега го чувам постоянно — каза той.
Тя придърпа стола си по-близо до леглото.
— Бях изненадана от вниманието ви към мен. Онази вечер, когато отивах при Фаут, нямах представа, че ме следите. Разбрах го едва след като ми се обадиха хората на Уийвър. Как успяхте да го направите?
— Сега разбирам защо сте дошли. Да се уверите, че в прикритието ви няма сериозни пробойни.
— А вие как бихте постъпили на мое място?
— Вероятно по същия начин — призна той.
— Тогава?
— Нормален процес на елиминация. Онази вечер вие бяхте в парка. Версията на Аделфия не издържа на проверката, но Тюркекул е имал среща с някого. — Показалецът му се насочи към нея. — Логичният избор бяхте вие. Признавам, че стигнах до това заключение малко късно. Но в своя защита бих добавил, че димната завеса беше доста плътна.
Забелязал нервността й, той побърза да добави:
— Вие се страхувахте, че мога да стигна до истината. Въпросът е кой друг би изпитал вашите чувства?
— Цял живот се опитвам да разкрия намеренията на врага, преди да е стигнал до мен, агент Стоун.
— И как разкрихте намеренията на Тюркекул?
— Чрез дребни наглед подробности, които обаче са напълно достатъчни, когато ги свържеш. Отначало не повярвах. НРЦ — също. Но когато се поразровиха, истината излезе на бял свят. Връзките на Фаут в Афганистан се оказаха последният пирон в ковчега. Проследихме ги назад във времето и стигнахме до бившия Съветски съюз. В момента някогашният му водещ офицер е на трета позиция в йерархията на властта в Русия.
— А връзката с руските наркокартели?
— Те се радват на пълната подкрепа на правителството. Паричните потоци са огромни, а трафикът на наркотици може да нанесе далеч по-големи поражения, отколкото употребата на военна сила. В конвенционалната война умират както бойци, така и цивилни граждани. Но в общ план бройката на последните е незначителна. При нарковойната обаче страдат всички, и то в ужасяващи мащаби.
— Разбирам.
— От всичко, казано дотук, възниква въпросът какво да правим с Тюркекул.
— Може би трябва да му подадете въжето, с което да се обеси? — подхвърли Стоун.
— Само това не стига. Трябва да стигнем и по-нагоре по веригата. Троянският кон Фаут е достатъчен провал за нас. Но успеем ли да се възползваме от него, провалът ще бъде за противника.
— Желая ви успех.
Тя стана и сложи ръка на рамото му.
— Знам, че работите много упорито за решаването на случая. Знам още, че Фаут е ключовата фигура за вас.
— Но не искате да го притискам прекалено, защото ще проваля вашия замисъл?
— Да.
— Ще го имам предвид. А вие можете да докладвате на Уийвър, че сте изпълнили задачата си.
— Той не знае, че съм тук.
— Така ли?
— Не знае! — повтори тя.
— Защо тогава сте тук? Не е само проверка за евентуални пробиви в прикритието ви, нали? Нито пък загриженост за моето здраве.
— На какво се базира предположението ви? — любопитно го погледна Фрийдман.
— На твърдото ми убеждение, че вие сте човек, който играе много роли едновременно.
— Само исках да ви видя — въздъхна тя. — Да се уверя, че наистина сте добре въпреки информацията, която получих. Все пак за малко не са ви взривили, нали?
— А защо това ви интересува?
— Просто е важно.
— Няма как да приема подобно обяснение.
— Е, добре. Ще бъда крайно откровена. Ние с теб си приличаме, Джон Кар. Не са много хората, които вършат онова, което вършим ние… — Чертите й омекнаха, погледът й стана някак унесен. — Двайсет години живея в кожа, която ми е чужда… Знам, че ти си го изпитвал по-дълго от мен. През цялото време не успях да срещна човек като себе си… Затова съм тук. Вероятно за да се убедя, че не съм сама, че има и други като мен. Давам си сметка, че тези думи ти звучат нелогично.
— Напротив, звучат ми напълно логично. Живот в самота…
— И така може да се каже.
— Сигурна съм, че дълго време си бил самотен.
— Откъде си сигурна?
Ръката й се повдигна бавно и го докосна.
— От лицето ти. То не лъже, стига да умееш да наблюдаваш. — Замълча за момент, после добави: — А ние умеем да наблюдаваме, нали? — Тя отдръпна ръката си. — Извинявай, ако съм те накарала да се почувстваш неудобно. Просто имах желание…