Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Фурията на курсора
Фурията на курсора - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фурията на курсора

Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:

Алчният за власт Върховен лорд Калар започва бунт срещу застаряващия Първи лорд Гай Секстус, който с лоялните сили на Алера трябва да се бие рамо до рамо с най-невероятния съюзник — също толкова спорния Върховен лорд Акватайн. Междувременно младият Тави от Калдерон се присъединява към новосформиран легион под фалшиво име точно когато безмилостният Калар се обединява с канимите — безпощадните врагове на Империята, чийто огромен брой вещае гибел за Алера. Когато предателство отвътре разрушава командната структура на армията, Тави разбира, че е начело на неопитен, лошо екипиран легион — единствената сила, стояща между ордата на канимите и разкъсваната от война Империя.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 240
Перейти на страницу:

— Изключително много ще зависи от него, холтър — промърмори тя, без да престава да работи. — От желанието му да живее.

— Той ще живее — тихо каза Исана.

— Ако наистина реши така, има надежда — каза Верадис. — Но ако не, или ако инфекцията стане твърде обширна, ще трябва да спрете.

— Никога.

Верадис продължи, сякаш Исана не беше казала нищо.

— В зависимост от развитието на инфекцията той може да изпадне в делириум. Да стане опасен. Бъдете готова да го удържате. Ако окончателно изпадне в безсъзнание или кръвта му започне да изтича — шансът му за оцеляване ще бъде нищожен. Така ще разберете, че е време да отстъпите.

Исана затвори очи и нежно поклати глава.

— Няма да го оставя.

— Тогава ще умрете с него — равно произнесе Верадис.

— Трябваше — горчиво си помисли Исана. — Трябваше да умра още преди двадесет години.

— Настоятелно ви призовавам да не отдавате живота си напразно — прошепна Верадис. — Моля ви. Опитни лечители винаги не достигат, вашият талант може да се окаже безценен за отбраната на града.

Исана вдигна очи и срещна погледа на младата жена.

— Вие трябва да водите своята битка — тихо каза тя. — Както и аз — моята.

За миг умореният поглед на Верадис се устреми някъде в нищото, след което тя кимна.

— Какво пък. Ще ви наглеждам, когато имам възможност. В коридора има охрана. Казах им да ви снабдяват с всичко необходимо, храна или каквато и да е помощ.

— Благодаря ви, лейди Вера…

Думите на Исана внезапно бяха удавени от колосален по сила звук, толкова мощен, че камъните на цитаделата се разтресоха, а стъклата се напукаха. Последва още един взрив.

После се разнесе много по-тихото биене на барабани, поредица от призиви на военни рогове и звук, подобен на звука на вятър, прелитащ през гора.

Лейди Верадис рязко си пое дъх и каза:

— Започна се.

Джиралди се хвърли към прозореца и погледна навън.

— Легионите на Калар идват насам. Събират се до южната порта.

— Какъв беше този звук? — попита Исана.

— Рицари на огъня. Сигурно първо са се опитали да взривят портата — той надникна за момент, след което каза: — Легионите на Церес вече са по стените. Портите би трябвало да са издържали.

— Трябва да вървя — каза Верадис. — Нужна съм там.

— Разбира се — каза Исана. — Благодаря ви.

Верадис я дари с мимолетна усмивка и каза:

— Успех — след което безшумно си тръгна.

— На всички нас — измърмори Джиралди, гледайки през прозореца. Още няколко експлозии разтърсиха утринния въздух. Исана вече можеше да види проблясъци на пожари, отразяващи се от стъклото.

— Какво става? — попита тя.

— Калар си води призователи на огън. Изглежда, че те взривяват стените.

— Не са ли достатъчно дебели, за да е невъзможно да бъдат пробити? — попита Исана.

Джиралди промърмори нещо утвърдително.

— Но те при всички случаи ще създадат неравности, по които с помощта на стълби и въжета да могат да се изкачат войниците. А ако имат късмет, ще се появят и няколко пукнатини. Тогава ще използват водни фурии, за да увеличат пукнатините и да съборят стената.

Внезапно ослепителна светлина плисна през прозорците, имаше студен, син оттенък, а не оранжевозлатистия цвят на зората.

Джиралди изсумтя.

— Отлично.

— Центурион?

Той я погледна през рамо.

— Церес позволи на огнените призователи да влязат в града, защото не можеше да определи с точност къде са повечето от тях. После премести своите призователи на дърво на стените и включи всички светлини и лампи в града, така че да виждат целта.

— И това сработи ли?

— Оттук не се вижда — каза Джиралди. — Но легионерите по стените ги поздравяват.

— Значи са убили огнените призователи на Калар.

— Със сигурност не са стигнали до всички.

— Откъде сте толкова сигурен.

Джиралди сви рамене.

— Никога не стигаш до всички. Но изглежда са дали на силите на Калар повод за размисъл.

Исана се намръщи.

— И какво ще стане сега?

Джиралди се замисли за момент.

— Зависи от това доколко силно искат да пробият. Церес и хората му са на собствена земя и познават местните фурии. Това им дава предимство пред рицарите на Калар. Те се опитаха да проведат мълниеносна атака и се провалиха. Докато Церес има рицари и ги използва умело, силите на Калар ще понасят загуби, ако се опитат да им се противопоставят.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 240
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)