Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Изключително много ще зависи от него, холтър — промърмори тя, без да престава да работи. — От желанието му да живее.
— Той ще живее — тихо каза Исана.
— Ако наистина реши така, има надежда — каза Верадис. — Но ако не, или ако инфекцията стане твърде обширна, ще трябва да спрете.
— Никога.
Верадис продължи, сякаш Исана не беше казала нищо.
— В зависимост от развитието на инфекцията той може да изпадне в делириум. Да стане опасен. Бъдете готова да го удържате. Ако окончателно изпадне в безсъзнание или кръвта му започне да изтича — шансът му за оцеляване ще бъде нищожен. Така ще разберете, че е време да отстъпите.
Исана затвори очи и нежно поклати глава.
— Няма да го оставя.
— Тогава ще умрете с него — равно произнесе Верадис.
— Трябваше — горчиво си помисли Исана. — Трябваше да умра още преди двадесет години.
— Настоятелно ви призовавам да не отдавате живота си напразно — прошепна Верадис. — Моля ви. Опитни лечители винаги не достигат, вашият талант може да се окаже безценен за отбраната на града.
Исана вдигна очи и срещна погледа на младата жена.
— Вие трябва да водите своята битка — тихо каза тя. — Както и аз — моята.
За миг умореният поглед на Верадис се устреми някъде в нищото, след което тя кимна.
— Какво пък. Ще ви наглеждам, когато имам възможност. В коридора има охрана. Казах им да ви снабдяват с всичко необходимо, храна или каквато и да е помощ.
— Благодаря ви, лейди Вера…
Думите на Исана внезапно бяха удавени от колосален по сила звук, толкова мощен, че камъните на цитаделата се разтресоха, а стъклата се напукаха. Последва още един взрив.
После се разнесе много по-тихото биене на барабани, поредица от призиви на военни рогове и звук, подобен на звука на вятър, прелитащ през гора.
Лейди Верадис рязко си пое дъх и каза:
— Започна се.
Джиралди се хвърли към прозореца и погледна навън.
— Легионите на Калар идват насам. Събират се до южната порта.
— Какъв беше този звук? — попита Исана.
— Рицари на огъня. Сигурно първо са се опитали да взривят портата — той надникна за момент, след което каза: — Легионите на Церес вече са по стените. Портите би трябвало да са издържали.
— Трябва да вървя — каза Верадис. — Нужна съм там.
— Разбира се — каза Исана. — Благодаря ви.
Верадис я дари с мимолетна усмивка и каза:
— Успех — след което безшумно си тръгна.
— На всички нас — измърмори Джиралди, гледайки през прозореца. Още няколко експлозии разтърсиха утринния въздух. Исана вече можеше да види проблясъци на пожари, отразяващи се от стъклото.
— Какво става? — попита тя.
— Калар си води призователи на огън. Изглежда, че те взривяват стените.
— Не са ли достатъчно дебели, за да е невъзможно да бъдат пробити? — попита Исана.
Джиралди промърмори нещо утвърдително.
— Но те при всички случаи ще създадат неравности, по които с помощта на стълби и въжета да могат да се изкачат войниците. А ако имат късмет, ще се появят и няколко пукнатини. Тогава ще използват водни фурии, за да увеличат пукнатините и да съборят стената.
Внезапно ослепителна светлина плисна през прозорците, имаше студен, син оттенък, а не оранжевозлатистия цвят на зората.
Джиралди изсумтя.
— Отлично.
— Центурион?
Той я погледна през рамо.
— Церес позволи на огнените призователи да влязат в града, защото не можеше да определи с точност къде са повечето от тях. После премести своите призователи на дърво на стените и включи всички светлини и лампи в града, така че да виждат целта.
— И това сработи ли?
— Оттук не се вижда — каза Джиралди. — Но легионерите по стените ги поздравяват.
— Значи са убили огнените призователи на Калар.
— Със сигурност не са стигнали до всички.
— Откъде сте толкова сигурен.
Джиралди сви рамене.
— Никога не стигаш до всички. Но изглежда са дали на силите на Калар повод за размисъл.
Исана се намръщи.
— И какво ще стане сега?
Джиралди се замисли за момент.
— Зависи от това доколко силно искат да пробият. Церес и хората му са на собствена земя и познават местните фурии. Това им дава предимство пред рицарите на Калар. Те се опитаха да проведат мълниеносна атака и се провалиха. Докато Церес има рицари и ги използва умело, силите на Калар ще понасят загуби, ако се опитат да им се противопоставят.