Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— И тогава майка ти намерила селото, което я приютило?
— Тя се скрила в родната си чулпа — крипта, където били оставяни храна и дарове за мумифицираните прародители — и там един от слугите от двореца я намерил. Той от дълго време бил влюбен в нея, но на жриците им било отредено да бъдат съпруги на Инти. Да спиш с някоя от тях било ужасно престъпление. Наказанието било да бъдат приковани към стена голи и да бъдат оставени да умрат от глад.
— Следователно той я обожавал отдалече.
Томас се усмихна.
— От много далеч. Но той започнал да я търси от момента, в който чул, че тя е избягала. Той я убедил да дойде с него в родното му село. То било на почти 50 мили от столицата и толкова малко, че се надявали, че испанците ще го пропуснат. Те живеели там заедно до 8-годишната ми възраст, когато тя умряла от едра шарка заедно с половината село.
— Съжалявам.
Изглежда, нямаше безопасни теми. Прокарах пръст по орела, който несъзнателно бях вдигнала. Доброволно бих се върнала назад и бих избавила майката на Томас от участта й, преди болестта да я беше убила. На дори на собствената си майка не можех да помогна без драстично да променя времевата линия. Въпреки всичките ми сили, не можех да направя кой знае какво.
Томас се наведе да ме целуне нежно. Устните му бяха нежни и топли и преди да се осъзная, аз отвърнах на целувката му. От толкова дълго исках да направя това, че то изглеждаше толкова естествено като дишането. Само като го докоснах, всички спомени от атаката бяха заличени, прочиствайки част от мен с така жадуваната баня, която не можех да получа. Томас задълбочи целувката, докато не я усетих с всяка една част от тялото си, сякаш лъчите на слънцето ме галеха. Той имаше вкус на вино, тъмно и сладко, и прогарящо и аз се чувствах така, сякаш никога нямаше да му се наситя.
Но след момент се дръпнах назад. Не беше лесно — проклятието беше разпознало Томас, а силата на Пития беше съгласна той да довърши ритуала. Тяхната нужда преодолея моята неохота точно в този момент да си мисля за някаква интимност. Исках да изпълня главата си с мисли и усещания, които не включваха ужас и болка. Исках той да ме докосва с тези дълги, елегантни ръце, исках устата му, гореща и изискваща, върху моята. Томас ме пусна, през лицето ми пробягна изражение, което дори не можех да назова.
— Съжалявам, Каси, знам, че аз не съм този, който искаш.
Какво знаеше Томас за това, което исках. През по-голямата част от времето дори аз не знаех.
— Няма значение какво искам — казах аз, опитвайки се да игнорирам начина, по който ръката му ме милваше от гърдите ми до хълбока още и още по един ленив, чувствен начин. Това накара сърцето ми да се разтупти и започнах да дишам трудно, сякаш някой беше изсмукал целия кислород от стаята. О да, проклятието го харесваше.
— Какво имаш предвид?
Ръката на Томас все още беше върху хълбока ми. Това не беше от голяма полза за ускорения ми пулс. Въпреки факта, че бях отстъпила, ние се намирахме на по-малко от една крачка един от друг. Опитвах се да не поглеждам надолу, но се провалих с гръм и трясък. Одеялото се беше смъкнало наполовина от тялото на Томас. Дългите му крака се криеха в сенките, а между тях беше живото доказателство колко бързо се възстановяваше.
— Не мога — казах аз, опитвайки се точно да си спомня защо.
Моите пръсти прокараха пътечка по челото му до меките му клепачи, които потрепнаха при допира ми, към гордия нос и горещите, пълни устни. Профилът му беше перфектен, обветрен бронз на светлината от лампата, подобно на главата, изрисувана на древна монета, но неговото присъствие беше това, което ме привличаше към него. Обичах неговата доброта, неговата сила и — по онова време си мислех така — неговата честност. Сега просто жадувах за горещо тяло и мека кожа и за лице, което беше познато и загрижено.
— Ти ми спаси живота, Каси, въпреки че веднъж аз изложих на риск твоя. Позволи ми да направя нещо за теб.
Гласът на Томас беше уникален, с нюанс на тъмно и опушено уиски, сякаш златният ликьор бе магически превърнат в звук. Той винаги е бил една от най-привлекателните му черти, отчасти защото, за разлика от внимателно прецизираните маниери и безочливите опити за съблазняване, беше непреднамерен. Беше повече истинският Томас и толкова привлекателен, че се чудех защо изобщо се мъчи с другото. Но, разбира се, аз знаех защо — защото Луис-Цезар му бе заповядал, след като Мирча беше решил, че той трябва да довърши ритуала. Предполагам, че са се тревожили, че ще разпозная един от хората на Мирча, след като бях прекарала толкова много години при Тони, където той редовно идваше и си отиваше. Но това не беше честно към Томас и за пръв път се зачудих дали той се е противопоставил да бъде използван така.