Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Едно нещо беше безспорно: ако се срещнехме отново, Мирча и аз със сигурност щяхме да завършим веригата. Беше неудобно да трябва да призная, но единствената причина все още да не сме го направили — и то пред около хиляда зрители — беше неговият самоконтрол, не моят. И това да завърша ритуала, щеше да ме върне отново в изходна позиция.
— По дяволите! — И двата варианта бяха неприемливи, но нямаше трети. Нямаше начин да се отърва от проклятието и да избегна изпълнението на ритуала. Или, ако имаше, нямаше как да го открия пъхната в килия във Феерия.
Накъдето и да погледнех се сблъсквах с тухлена стена. Мразех да нямам избор или да има някой, или нещо, което да взема решенията за живота ми вместо мен. Било е по този начин откакто се помня. Или Тони, или Сената, или проклетите феи ме изкарваха жертва, отнемайки ми правото на избор. Никога не съм имала силата да отвърна на удара, да управлявам моя собствен живот или просто да запазя себе си или хората, на които държа в безопасност. Дори не можех да се справя с една измамна посветена! И осъзнах, че ако нещата продължаха да бъдат, каквито бяха, никога нямаше да мога.
— Какво има? — Ръката на Томас нежно галеше кръста ми, опитвайки да ме утеши, да ме успокои.
Беше успокоително, признавам, но не и утешително. Нито на ритуала, нито на проклятието им пукаше дали той беше наранен, или дали аз се колебаех относно идеята да правя секс във влажна, студена тъмница, с вероятно слухтящия Били наоколо. Импулса да се обърна и да приема офертата на Томас, която той ми отправяше откакто го срещнах, бе толкова силен, че трябваше да заровя юмруци в грубото одеяло под мен, за да ги запазя неподвижни.
Насочих мислите си обратно към проблема. Казвах си, че мога да прехвърля силата на някой друг, но кой точно можеше да е това? Не изглеждаше да има някакви други кандидати за работата, за които да съм уверена, че няма да попаднат под контрола на Кръга или на фракцията на Приткин, на никой от които нямах доверие. Водеше се война и дори мисълта, че силата ще премине в ръцете на някой като Мира, ме накара да потръпна.
Томас ме обгърна с ръце, притегляйки ме в страстния пашкул на тялото си. Ръката ми се придвижи по своя собствена воля да помилва топлата, златиста кожа отстрани на коляното му, точно където извивката на това дълго, силно бедро започваше. Би било толкова лесно да се предам, да задоволя глада, който чувствах толкова дълго време. И нима щеше да има чак толкова голямо значение? Кръгът вече се опитваше да ме убие. Можех ли да им се доверя, ако ми предложеха сделка? Не би ли било по-добре от тяхна гледна точка да премахнат всяка конкуренция на тяхното начинание, вместо да оставят някой като мен да се мотае наоколо? Ако щях да бъда преследвана, във всеки случай, предпочитах да бъда във възможно най-силната позиция. И това важеше в двойна степен, ако сделката щеше да е с Мира.
— Сигурен ли си напълно в това? — сериозно попитах Томас. — Това би могло да ми помогне да завърша ритуала. Маговете…
Томас опита вътрешната част на китката ми с върха на езика си.
— Сигурен съм.
— Но какво ако…
Той се усмихна криво.
— Каси, ти знаеш какво ме преследва. Наистина ли вярваш, че се притеснявам от Кръга?
Той имаше право. И, колкото и да не исках да го призная, все още изпитвах чувства към него — или, по-точно към човека, за когото го мислех. Наистина се съмнявах, че някой толкова стар, че да помни падането на Империята на Инките, би могъл да има нещо общо със сладкото момче от улицата, което познавах. Не познавах истинския Томас, какъвто е бил, когато Сенатът все още не му е дърпал конците. Но те не бяха тук сега. За първи път и двамата бяхме свободни от тях, дори да беше, само защото бяхме затворници на друго място. И въпреки това, изглежда той все още ме искаше.
— Изборът е твой, Каси. Знаеш какво чувствам.
Погледнах го изпитателно.
— Наистина ли зная? Луис-Цезар ти е наредил да дойдеш при мен. През всичките тези месеци, ти си вършел работа.
Ръцете на Томас замряха.
— И все още ли върша тази работа, Каси? Дали това е една изпипана измама, която да те принуди да приемеш позиция, която не искаш?
— Не. — Вампирите може и да не усещаха по същия начин болката, както хората, но никой не би позволил да бъде рязан по този начин, не и за каквато и да е причина.
Той ме придърпа към себе си, очите му горяха.
— Мислиш, че се опитвам да си върна благоволението на Консула, като изпълнявам първоначалната си мисия? Това ли е?