Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Не можах са се въздържа — засмях се и в следващия момент той ме целуваше с такава страст, че ме остави без дъх. Плъзнах ръцете си под гъстата грива на косата му и ги сключих около врата му. Хватката му беше здрава, но внимателна и въпреки че можех да почувствам тежестта му срещу крака си, горещ и твърд и готов, той се въздържаше, чакайки ме да направя първата крачка. Изведнъж, нямаше повече съмнение. Не бе само проклятието, което ме привличаше. Не беше само това, че се нуждаех от начин да се измъкна от настоящата каша. Аз исках него.
— Направи го — казах. — Бързо, докато имаме още време.
— Бързо не е това, което имах предвид — каза Томас начумерено. — Особено за първия път.
— Нямаме време за нищо друго — казах нетърпеливо. За първи път проклятието, силата и аз — всички бяхме съгласни с едно и също нещо, а Томас се дърпаше.
Обгърнах го с ръката си и бях възнаградена с дълбоко потръпване и възхитителното усещане за нежна, гореща плът в дланта ми.
Отчаяно исках да видя как това дебело копие изчезва в мен. Знаех, че ще ме докара до върха, ще прилегне точно по мярка, плъзването ще е влудяващо и това звучеше идеално. Исках да го почувствам да се движи по неговия си начин в мен с нужния натиск, жадувах за огъня.
— Това ще те нарани — запротестира той с дрезгав глас.
Плъзнах езика си по основата на врата му.
— Нека.
Томас трепереше, но упорито не искаше да отстъпи. Реших да изоставя разговорите и да го принудя по друг начин. Целунах го, устните ми жадни срещу неговите, след това се плъзнах надолу, за да залепя здраво зъбите си на мястото между шията и рамото му. Беше точно там, където вампир би захапал, но вместо това аз засмуках част от тази опъната кожа в устата си, маркирайки го. Оставих ръцете ми да се скитат, запаметявайки контурите на мускулите и сухожилията под горещата, сатенена кожа. След това без предупреждение ги смъкнах малко по-надолу. От гърлото на Томас се чуваше тихо ръмжене, но от усещането на зъбите ми, плъзгащи се по тялото му, той простена. Съдейки по това как твърдостта му се притискаше в бедрото ми, внезапно уголемена, не беше в знак на протест. Присвитите му очи блестяха, когато най-накрая пуснах шията му.
— Не се бориш честно — изпротестира, гласът му мрачен и дълбок. Пое дълбоко дъх, изпусна го и плъзна пръста си в мен. Изпъшках от ненадейното нашествие и се извих затягайки се около него. — Изобщо не е честно — каза дрезгаво.
Заплетох ръце в косата му, когато пъргавият език замени пръста. Той придърпваше плътта с устата си, засмукването увличаше бедрата ми, карайки ме да вляза в ритъм с него. Не можех дори да мисля за съпротива. Той разтвори краката ми широко, за да ме достига по-лесно, докато единия висна извън кушетката. Не ме беше грижа — гледката как лакомо поглъща тялото ми караше дъха ми да пресеква толкова, колкото и усещането. Светът се стесни до тази сочна уста; това бавно, влажно плъзгане; тези големи, силни ръце. Горещите, загрубели длани поглаждаха отново и отново мускулите на корема ми сякаш не можеха да спрат, после най-накрая се плъзнаха по бедрата ми, бавно масажирайки треперещите мускули. Боже, всяко момиче би се влюбило в тези ръце.
Чувствах устата му като течен пламък, който ме изследваше, намираше места, които изпращаха разтърсващи вълни на екстаз по цялото ми тяло. Изпъшках тихо, поразена от лекото, интимно изследване, от дълбокото, деликатно докосване. Рухнах на матрака и оставих тези влажни докосвания да ме погълнат. Вълна от удоволствие премина по гръбнака ми, сякаш той ме погали отвътре и в един момент ъгълът и натискът бяха перфектни. Изглеждаше сякаш устните му са навсякъде, вкусваха, засмукваха, докосваха, засищаха. Той бързо усъвършенстваше изпълнението си, събирайки следи от тялото ми, забелязваше какво ме кара да крещя и го повтаряше докато фойерверки от удоволствие започнаха да избухват зад очите ми. Всяко движение на устните му се разгаряше по протежение на нервите ми, докато имаше опасност главата ми да избухне.
— Томас! Моля те!
Преди още да го изговоря, той промени позицията си и се надвеси над мен. Спря, борещ се за контрол и аз изръмжах към него. Накрая се премести напред, бавно потъвайки в мен. И, Боже, беше хубаво — не, повече от хубаво, ако искрите зад клепачите ми имаха някакво значение. Той ме отвори за танца на усещанията само с ръцете и езика си, но да го чувствам да се движи в тялото ми беше още по-добре, обтегнато, удивително запълване, променящо плътта ми докато се напаснах към него като ръкавица.