Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Не отговорих веднага. Томас вече ме бе предавал и въпреки че бях убедена, че бе извършил грешни неща по правилна причина, какво ако не беше така?
Знаех със сигурност, че е добър актьор — повечето от старите вампири бяха. Ако не се бяха родили такива бяха придобили уменията по време на вековете практика. Но нямаше смисъл да ме изиграе. Дори ако Сенатът бе готов да му изчисти името и да го приеме обратно, Томас не искаше това. Неговата основна цел бе да бъде свободен от контрола на господаря си, за да убие Алехандро. Независимо колко много ме искаше обратно, Сенатът нямаше да започне война с друг независим вампир — особено след като вече водеха война. Те не можеха да дадат на Томас това, което той наистина желаеше и не ми се вярваше, че той ще ме продаде за по-малко.
— Не — признах аз най-накрая. — Не мисля така.
— Но не ми вярваш.
Това не беше въпрос, така че не му отговорих. Какво бих могла да кажа? Той беше прав.
Томас се засмя тъжно.
— Как бих могъл да те укорявам за това? Веднъж ми се довери и аз те излъгах. Всичко, което кажа сега би било просто думи.
— Все още искам да ги чуя — казах неуверено. Томас бе дал обяснение за предателството си, но не бе казал нищо за нас. Имах нужда да чуя, че не всичко през времето, което бяхме прекарали заедно е било лъжа.
Той ме целуна леко, точно под вдлъбнатината на гърлото ми.
— През целия си живот познавах само хора, които искаха нещо от мен. Когато бях млад, това беше защита и възможност за отмъщение. След като Алехандро ме превърна, това бяха уменията ми в битките и познаването на земите, които не бе завладял. За Луис-Цезар бях жив трофей, свидетелство за силата му. — Той помилва косата ми, леко, благоговейно. — Само ти се интересуваше от мен като човек, без да искаш нищо в замяна. Te amo, Каси. Te querre para siempre.4
Не говоря испански, но схванах идеята. Някога бих дала много, за да чуя тези думи, на който и да е език, но сега чувствата ми бяха твърде объркани, за да ги подредя. Не знаех какво чувствам, а още по-малко какво да кажа.
— Томас, аз…
— Недей. Искам да запомня това, точно както е. Скоро трябва да се върна и не искам да отнеса със себе си лъжи, независимо колко сладко звучат. Сенатът търгува с лъжи. Това… — Той облегна буза на гърдите ми. — Това е истинско.
— Не трябва да се връщаш, Томас! Казах ти, ще намерим начин да те скрием.
Той се засмя, и този път звучеше по-искрено.
— Малката Каси, винаги грижеща се за всички. Аз съм този, който се предполага, че трябва да те спасява, не знаеш ли? Нали това се разказва в приказките? — Изражението му внезапно се помрачи. — Но защо трябва да мислиш по този начин? Аз само те използвах досега!
— Ти ме спаси от главорезите на Тони или това не се брои? — Тони беше изпратил шайка в нощния клуб, в който работех, за да ме отведат. Те не постигнаха целта си отчасти, защото Сенатът беше изпратил Томас да ме пази. Въпреки всичко, аз не бях забравила, че той спаси живота ми. Но очевидно той беше, защото махна с ръка.
— Ти щеше да се справиш. Винаги го правиш. — Изражението му стана напрегнато. — Каси, ако се съмняваш какво чувствам, нека ти покажа! Позволи ми да направя това за теб!
Прокарах пръсти през копринената му коса. Позицията на Пития може и да беше затвор, но поне имах думата. Не можех да се отърва от работата си, но щях да запазя контрола над останалата част от живота си — нещо, което проклятието нямаше да ми позволи.
— Ще се нараниш — запротестирах, след като Томас започна да диша учестено. Вампир първо ниво може да се излекува почти от всичко, но нямаше начин Томас вече да е излекувал нараняванията си.
Буботене на смях прозвуча в ушите ми.
— Боли много повече да те гледам всеки ден, да бъда обгърнат от аромата ти месеци наред и да не ми е позволено да те докосвам. Живях с теб половин година, а никога не съм виждал тялото ти. Ще запомня това — каза той удивено, ръката му се плъзна надолу по мен.
— Няма да рискувам да те нараня — заявих, опитвайки се да звуча по-силна, отколкото се чувствах.
Томас се засмя отново и ме положи обратно на койката. Той се наведе над мен, косата му оформи шатра около лицата ни, което беше интимно, вместо да е задушаващо. Само очите му се виждаха ясно, кипящи от смях.
— Мисля, че можем да го направим — прошепна той — ако обещаеш да бъдеш нежна.
4
(исп.) Обичам те, Каси. Ще те обичам вечно. — Б.пр.