Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Били! — почти изплаках от облекчение.
Пеенето внезапно спря.
— Каси, скъпа, имам едно и за теб. Мисля, че звучеше в клуба.
— Къде сме? — извиках аз. — Какво става?
Единственият отговор, който получих беше нарастващият звук от „Красавицата на Белфаст“. Повярвайте ми, искаше ми се да удуша Били, въпреки че не бяхме в една и съща стая.
— Ти си пиян!
— Да, така е — съгласи се той — но съм в съзнание, което е повече от това, което мога да кажа за оранжевия си приятел тук. Не можа да издържи на ликьора, горкият мръсник.
— Били!
— Добре, Кас. Озапти конете и добрият, стар Били ще ти разкаже историята. Ние бяхме хванати от Тъмните феи. Те ме измъкнаха от прекрасния клуб и ме хвърлиха в тази влажна дупка, единствено с него за компания, за да чакам благоволението на краля.
Сринах се от облекчение. Поне нямаше да бъдем обезглавени на сутринта или нещо подобно по обед. Това даваше време на останалите от нас да ни намерят, ако все още бяха свободни.
— Къде са другите?
Надявах се, че те са били по-умни от мен или наистина бяхме загазили.
— Приткин и Марлоу се опитаха да убедят капитана на стражата — една противна фея — да ни пуснат, но не знам какво е станало с тях. — Той млъкна за кратко, след което попита с различен тон. — Ей, Кас. Какво си мислиш, че ще стане с мен, ако бъда убит тук. Те нямат духове, забелязала ли си? Помислих си за Мак, за неговото лице с отпечатък на смъртта, с угасващите му очи. Ако имаше някакъв знак от призрак, където и да е около него, не го бях забелязала. Нова вълна от тръпки ме заля. О Боже, какво бяхме направили?
— Какво, ако не мога да се върна? — каза Били. — Какво, ако това е било краят — умирам и този път няма никаква вратичка? Какво, ако…
— Били! — Опитах се да не допускам да се усети истеричната нотка в гласа ми, но не успях изцяло. Преглътнах и опитах отново. — Няма да умреш, Били. Ще се измъкнем — казах го повече като уверение към себе си, отколкото към него, но не мисля, че сработи за никой от нас.
Чух дрънченето на ключове извън килията и огромната врата се отвори на древните си панти. Бях почти заслепена от светлината на фенера, която нахлу в стаята, но премигвайки през пръсти, успях да видя кого носеше пазачът.
— Томас!
Стражът, който беше висок само около 5 стъпки носеше шест и повече футовия вампир, сякаш не тежеше изобщо. Той хвърли товара си върху леглото и се обърна към мен и за пръв път забелязах глиганските бивни, които се подавах от устата му. Огре, тази дума се промъкна в някаква част от мозъка ми, когато той мушна късия си дебел пръст в гърдите ми и изгрухтя. Неговият глас звучеше като пясък, изливащ се от цистерна и ако се предполагаше, че съдържа някакви думи, то аз не можех да ги разбера.
— Той иска ти да го излекуваш — дойде един глас от вратата. Зад грамадния пазач стоеше слаб брюнет, носещ натруфена зелена рокля, покрита с червена бродерия. Отне ми секунда, за да я фиксирам.
— Франсоаз?
Това беше странно. Всеки път, когато се обърнех, тя беше там. Първият път, когато се срещнахме, беше през 17-и век във Франция, където аз и Томас я бяхме спасили от Инквизицията. След това отново я срещнахме в Данте, заедно с феята, където тя щеше да бъде продадена на Тъмните феи. Аз я освободих, но явно Съдбата я преследваше по петите, така, като и моята, защото тя беше отново тук.
— Какво правиш тук? — попитах я озадачено.
— Ти и господинът ми помогнахте веднъж — отговори тя бързо. — Аз дойдох, какво ще кажеш? Да върна услугата.
— А другите? — попитах бързо. — Дойдох с други хора…
— Oui, je sais. Магът направи сделка с Радела. Тя е капитан на нощната стража, une grande baroudeuse, воин с умения.
— Каква сделка?
— Магът има руна на силата. Радела от дълго време търси такава. Повече от всичко тя иска дете, но това е infeconde, безплодна. Магът каза, че той ще я омагьоса, ако ви помогне.
— Джера. — По дяволите, ако не беше полезна след цялото това време.
— C’est ça — тя погледна огрето, който ни гледаше подозрително. Останах с впечатлението, че той не говореше английски или поне не достатъчно, за да следи разговора. — Те не знаят защо вампирът не се събужда. Казах им, че си велика лечителка и че можеш да го излекуваш.