Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Той е в лечителен транс. Това, надявам се, че ще го спаси.
— Това няма значение — усмихна се тя и кимна към огрето. — Искам единствено да ви оставя заедно двамата, близо до портала. Ще се върна скоро, след като стражите се сменят.
— Порталът? Но…
— Ще направя, каквото мога — каза тя, когато огрето се заклатушка покрай нея, очевидно решавайки, че разговорът е продължил достатъчно дълго. — Но трябва да ми обещаеш да ме вземеш с теб. Моля те, от толкова дълго време съм тук…
— Ти си тук от седмица — казах аз, объркана.
Исках да обясня, че не се нуждая от портала. Трябваше да открия Мира, а не да се връщам там, откъдето започнах, или поне не с това проклятие, което имах, и със Сената и Кръга по петите ми. Най-лошото от всичко беше, че ако се върнехме, Мак щеше да е умрял за нищо. Но огрето, който беше спрял да сложи фенерът на земята, сега затваряше вратата. Франсоаз погледна през рамото му към мен, като изглеждаше паникьосана.
— Добре, обещавам! — казах аз.
Дори седмица тук се усещаше като вечност и никога не бих оставила някой да се сблъска с това, което ми се случи на мен.
Стоях в средата на стаята, чувайки стъпките на огрето, които заглъхваха надолу по коридора, докато той се отдалечаваше. Исках да проверя Томас, но се страхувах. Какво, ако не беше по-добре? Какво, ако той никога не се събудеше от този лечителен транс и аз трябваше да влача един труп.
След няколко минути извиках куража си и се приближих към койката. Томас лежеше по гръб, осветен от светлината на фенера, но не можех да видя гърдите му и стомаха от всичките тези превръзки, които бяха обвити около него. Някой беше свършил по-добра работа от моите жалки усилия — на практика той беше мумия от главата до петите. Превръзките бяха всичко, което той носеше, но аз едва забелязах това, защото видях проблясването на тъмни очи зад притворените клепачи.
— Знам това!
Но колкото и да исках да мисля по друг начин, аз бях виновна за това, което се случи на Мак. Той беше дошъл тук заради мен, беше станал уязвим заради мен и накрая той умря заради мен.
— Наистина ли? — Усетих как ръката на Томас се плъзна около мен. — Тогава ти се промени. — Горещи устни докоснаха косата ми. — Може би, аз виждам нещата по-ясно, защото много дълго съм бил воин.
— Аз изобщо не съм воин.
— Аз си мислех същото. Но когато испанците дойдоха в нашето село, се борих с останалите, за да спася житото, което щеше да ни изхрани през зимата. Тогава загубих много приятели, Каси. Мъжът, който ми беше като баща, беше отведен и понеже той не издаде къде сме скрили реколтата, те нахраниха с него кучетата си. След това отвлякоха жените и изгориха селото до основи.
Той звучеше толкова незаинтересован, че направо се облещих. Томас се усмихна тъжно.
— Скърбях за него и уважих това, за което той се беше борил, като съхраних нашата малка група заедно и свободна.
Той спря и аз знаех защо. Това беше едно от малкото неща, които ми бе разказвал за живота си. Алехандро беше довършил това, което конкистадорите бяха започнали, като беше избил селото на Томас като един вид игра. Никога не бях чувала цялата история, само няколко малки фрагмента, но не исках да го карам да я изживява наново.
Реших да променя темата.
— Луис-Цезар каза, че майка ти е била благородничка. Как така се оказа в селото?
— След завоюването никой вече не беше благородник, никой не беше вече гражданин. Или беше европеец или нищо. Майка ми беше жрица на Инти, богът на слънцето, и беше дала обет за целомъдрие, но един конкистадор я беше взел като трофей след падането на Куско. Тя бе очаквала да я третират с уважение, съобразявайки се с правилата на войната, но той не знаеше нищо за нашите закони, а и да знаеше, едва ли щеше да му пука. Той бе фермерски син от Екстрамадера, на който му се беше усмихнал късметът и изобщо не го интересуваше как е станало това. Тя го мразеше.
— Как е успяла да избяга?
— Никой не е предполагал, че тя може да прескочи стена, висока 10 стъпки, когато е била бременна в 7-я месец и затова не са я следели много зорко. Тя избягала, но нямала пари, а оскверняването й я правело изгнаник за предишните си последователи. Не че това имало някакво значение. Храмът бил разграбен, а земята опустошена от болести и война. Тя избягала от столицата, докато испанците се биели помежду си, но в провинцията нещата не били по-добре. — Томас се усмихна горчиво. — Те забравили, че не може да се яде злато. Повечето от фермерите, които не били умрели, избягали. Гладът бил навсякъде. Житото ставало все по-скъпоценно, а богатите конкистадори го желаели все по-отчаяно.