Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Нищо не можеш да направиш — казах аз — освен ако не можеш да говориш с краля да ни пусне или да направиш така, че моята сила да започне да действа тук.
Томас се усмихна.
— Или да вдигна проклятието?
Дванадесета глава
Мозъкът ми даде заето.
— Да премина отново през това?
— Казах ти, че проклятието ти е било поставено, за да пази целомъдрието ти, както твоят страж пази живота ти. Но като предпазна мярка срещу това да не се обърка нещо, е била добавена „вратичка“ в договора. Ако преспиш с Мирча или някой от неговите избраници, заклинанието ще се разруши.
Зави ми се свят. Това ли беше? Това ли беше голямата тайна? Изглеждаше абсурдно просто, да не говорим, че се губи целият смисъл.
— Но защо би направил това? Иска да ме контролира!
Томас се усмихна горчиво.
— Без съмнение. Но по такъв нескопосан начин като заклинание? — той поклати глава. — Това би наранило самолюбието му, Каси. Да не говорим, че да контролираш някого толкова могъщ като Пития с такава нескопосана хитрост би било крайно опасно. Защо мислиш, че маговете обучават посветените от толкова млади и промиват мозъците им през цялото детство? Сигурен съм, че биха предпочели да използват заклинание, за да ги държат в правия път, ако това беше възможно. Но е възможно силата на Пития да го преодолее и контролиращият да се превърне в контролиран. Не мога да си представя, че Мирча би рискувал това да стане!
— Но тогава защо ми е поставил проклятието, ако не е възнамерявал никога да го използва?
— За да ти даде шанс да станеш Пития. Някоя краткотрайна афера би провалила всичко, за теб и за него. Проклятието изглежда най-лесният начин да се гарантира, че това няма да се случи. И да ти осигури допълнителна закрила, освен тази на Антонио. Не знаеше ли за това?
— Не знаех дори за проклятието до вчера! — Изправех се рязко, умът ми препускаше към очевидното. Можех да разруша проклятието като преспя с Томас. Беше толкова просто, че чак абсурдно — ако казваше истината. Но Томас нямаше нужда да прибягва до лъжи, за да вкара жена в леглото си, и неговото обяснение имаше смисъл. Мислех, че е странно, че през цялото време Мирча си е мислел, че се нуждае от магическа помощ, за да манипулира някой толкова млад и непросветен като мен, особено след като вече ми беше завъртял главата. Съществуваха много по-фини начини да упражни контрол и той ги владееше всичките.
Разбира се, дори Томас да беше прав, нямаше начин да се разбере дали картата-за-излизане-от-затвора на Мирча ще проработи при двойно заклинание. А дори и да проработеше, имаше уловка. Много голяма при това. Ако разрушах проклятието, щях да изпълня изискванията на ритуала и позицията на Пития да ми се натресе завинаги. Това би сложило край на всички надежди да прехвърля Силата на някой друг или да се отърва по някакъв начин от Кръга. Наследниците могат да бъдат измествани, както когато се разбра какво представлява Мира, но Пития заемаше поста за цял живот. Ако завършех ритуала, маговете нямаше да имат друг избор, освен да ме убият, ако искаха техният кандидат на престола. Същото се отнасяше и за Приткин, ако той наистина бе благоразположен към Мира. За жалост, положението не изглеждаше по-добро, ако проклятието останеше. Беше почти сигурно, че Сенатът ще ме открие рано или късно. Те разполагаха с твърде много ресурси, включително и шпионската мрежа на Марлоу, за да храня каквито и да е илюзии относно това. И дори ако Томас беше прав и Мирча не можеше да използва заклинанието, за да ме контролира — голямо „ако“, по мое мнение — той също не можеше и да го разруши. Duthracht живееше по неговите си правила, лесно излизаше от контрол и никой не можеше да каже какво ще се случи, ако веригата се завърши. Предполагаше се да бъде под контрола на един от участниците, но какво щеше да се случи, ако — както изглежда беше в случая — никой от нас не беше на мястото на водача? Не знаех какво може да направи проклятие, което контролира себе си, а не исках и да разбирам.