Грешката на президента

Както написаха по-късно в некролога, нелепата случайност застигна Алевтина Викторовна Нечипоренко в коридора на собствения й дом. Беше събота и дъщерята с внуците отидоха да зазимяват вилата. След като остана сама, Алевтина Викторовна спа до единайсет и половина, после пи кафе с остатъците от вчерашната торта и реши да намине в универмага. По агентурни данни там тъкмо трябваше да пуснат френски сервизи от огнеупорно стъкло. Розови и зелени.

След като се направи на красива пред огледалото (че какво, за петдесет и двете си години не изглеждаше никак зле!), тя отвори външната врата… И точно тук „нелепата случайност“ се надигна от стълбището, на което търпеливо седеше, и с лека походка се запъти към нея покрай асансьора.

— Алевтина Викторовна? — полуутвърдително се осведоми той, докато се приближаваше. Тя не беше виждала никога преди този човек, но усетът безпогрешно й подсказваше какво ще стане сега. Смъртта витаеше около него, както димът от парче сух лед върху кутия сладолед. Алевтина Викторовна понечи да затвори вратата, но не успя. В работата — естествено, зад гърба й я наричаха „Биг Аля“ заради гренадирския ръст и внушителната комплектация. Мъжът беше доста по-дребен и лек и тласъкът в рамото й се стори не съвсем силен, но тя отлетя обратно в коридора като перце.

— Ето… — Тя извади от чантата си закачилото се за нещо портмоне с парите, езикът й се плетеше. Да крещи и дума не можеше да става. — Ето… на, вземи… вземай всичко…

— По-добре да го беше дала на детския дом, който окраде… Само че е късно.

Стори й се, че той направи някакво движение и светът се разлетя на парчета, пропадайки в тишина. По-късно експертите стигнаха до извода, че ударът е нанесен с тежък предмет — гаечен ключ или лост, омотан в парцал. Всъщност килърът действаше просто с ръка. Той не влезе в апартамента, дори не си направи труда да притвори вратата след себе си. Просто слезе по стълбището и изхвърли в близкия контейнер тънките кожени ръкавици. Нека милицията си ги приобщава към делото. Ако преди това не ги приватизира някой скитник.

Убиецът нямаше закъде да бърза, затова се запъти пеша през целия град към Финската гара. На Невски проспект продаваха модните дълги кифлички с кренвирш и кетчуп. Той подаде на продавачката три банкноти по петстотин рубли и се прикри зад ъгъла, където вятърът не се усещаше толкова.

— Чичко, остави малко кренвирш — изникна пред него професионален бездомник. Килърът мълчаливо му показа кукиш.

Той вече беше смачкал салфетката и се оглеждаше за кошче, когато от близкия двор изскочиха четири по-големи гаменчета, на по петнайсет-шестнайсет години. Предишният просяк се държеше малко встрани и наблюдаваше заинтересовано. Килърът изстреля с пръст хартиеното топче пред краката на четворката и приканващо се усмихна. В този момент му идеше да плюе на всичко. Глутницата инстинктивно усети това и се отдалечи също така ненатрапчиво, както и се беше появила.