Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
В разгара на бурята изникна галопиращ кон, поел сред облаци пръски към шатрата на генералите. Ездачът скочи от седлото и връхлетя вътре. Това беше един от хералдите, които всяка сутрин биваха изпращани да оповестят пристигането на фалтанската армия и да поведат евентуални желаещи да се присъединят.
— На по-малко от левга на пътя ни има многохилядна армия — каза той. — В момента са спрели заради бурята, но ще продължат на запад, когато времето се оправи.
— Знамената им, човече! — ревна един от строукските генерали. — Какви бяха знамената им?
— Зелен фон, милорд — заекна хералдът, — със сини ивици и кафяво дърво.
Неколцина от генералите въздъхнаха облекчено, а онзи от Строукс плесна с ръце.
— Ти си от Деруйс, нали? Не ви ли учат да разпознавате знамето на северната равнина? Това е армията на Деювър, идва да се присъедини към нас!
Добрите новини бързо се разчуха, отчасти компенсирали всеобщото подгизване. Привечер бурята се оттегли, отивайки да тормози други люде, продължавайки пътя си на север. Бойците от Деювър се присъединиха към най-голямата армия, събирана някога в историята на Фалта — поне така твърдеше старият Джетарт, когото Лийт често виждаше край баща си.
Бележката дойде, когато Лийт слушаше подробен отчет за оставащите запаси на армията. Чувстваше се недостатък от оси, последица от неравната земя. Лийт смяташе за важно да е запознат със случващото се, макар че очевидно имаше кой да се занимава с тези проблеми. Настоящата тема не му беше особено интересна, а когато забеляза и почерка на майка си върху пергамента, разбра, че става въпрос за нещо по-важно от оси за колите. Затова той се сбогува с чиновника и последва младата жена, която бе донесла бележката. Половин миля по-късно през утъпканото поле той вече наближаваше бяла шатра, над която се издигаше неговият флаг.
Клопка. Тази дума изникна в ума му, когато отметна платнището. Слугите вече раздигаха остатъците от обяда — обяд, на който Лийт не беше поканен и несъмнено е бил обсъждан. Дрънченето на дървените съдове заглушаваше тихите думи на близки и приятели, които седяха на пейки от двете страни на масата. Когато младежът се приближи, те се обърнаха към него и утихнаха, насочили погледи като обвинение.
И без да му казват, Лийт се досещаше за какво щеше да става въпрос. Манум и Индретт седяха в средата на едната пейка. По подпухналото лице на майка му личеше, че е плакала. Фарр се надигна, а Лийт започна да се разгневява.
В ума му изникна неочакван образ. Масивна форма, разгръщаща се в спомена. Тя идваше от съня в мазето на Фоилзи, когато Огънят се бе спуснал върху Компанията.
<Казах ти, че ще ти напомня за това.>
Не съм забравил, отвърна Лийт. Чувствата от тогавашния сън разтвориха гнева му, оставяйки го спокоен. Онази нощ бе съзрял огромен куб, изразяващ обичта, която останалите изпитваха към него. А видението беше придружено от глас, изрекъл, че никакво дело на Лийт не би изчерпало любовта на близките и приятелите му към него.
Все още помня.
<Скъпите на сърцето ти ще говорят заради обич, но думите им ще те наскърбят. Те не разбират трудностите, които ти носи Джугом Арк.>
Аз самият не ги разбирам. Мога ли да говоря с теб за това?
<Разбира се, но не сега. Те искат да говорят именно за същото.>
Както обичайно, тази размяна се проведе извън времето. Фарр се изправи на крака, прочисти гърло и приветства Лийт на срещата.
— Тук сме, за да говорим за ролята ти в задаващата се война. Събрах Компанията, защото се притесняваме за способността ти да ни поведеш.
— Думите на Фарр бяха малко резки, но отразяват същината — каза Манум. — Не можем да продължим, без да сме се убедили. Разговаряхме с лозианските водители, по-точно с Джетарт. Той обясни как онези, които не са от Огъня, не биват наранявани от Джугом Арк. Тази информация носи притеснение, Лийт.
Лийт понечи да отговори, но бе изпреварен от Кърр.
— Така е, момче. Каква полза от оръжие, което не може да бъде вдигнато срещу враговете ни. Играеш си с бъдещето на Фалта. Как може да си толкова глупав?
— Хора загинаха, за да бъде намерена тази стрела — каза тих глас отдясно. Жената от Ескейн.
Хауфутът също искаше да каже нещо, само че Лийт го изпревари.
— Прави сте — изрече той.