Съдбовният кораб [bg]

— Еке! — смъмри я баща ѝ. Обърна се с намръщено изражение към Роника. — Продължи.

— Имало е земетресение. Не знам нищо повече, освен че е нанесло големи поражения и за известно време сатрапът е бил в неизвестност. Сега се говори, че е бил забелязан в лодка надолу по реката. С младата ми внучка Малта. — Следващите думи произнесе с мъка: — Някои се страхуват, че тя го е насъскала срещу Старите Търговци; че е предателка и че го е убедила, че за да остане в безопасност, трябва да напусне скривалището си.

— А каква е истината? — настоя Спарс.

Роника поклати глава.

— Не зная. Думите, които чух, не бяха предназначени за мен; не можех да задавам въпроси. Говореха за опасност от нападение на джамаилската флота, но споменаха твърде малко, за да мога да преценя дали заплахата е истинска или само предполагаема. Що се отнася до внучка ми… — Гърлото ѝ се стегна за момент. Страхът, който бе отхвърлила, внезапно я заля. Тя се принуди да вдиша въпреки буцата в гърлото си и заговори със спокойствие, което не усещаше. — Не е сигурно дали сатрапът и тези с него са оцелели. Реката може да е разяла лодката им или да са се преобърнали. Никой не знае къде са. А ако сатрапът е изгубен, боя се, че независимо от обстоятелствата, това ще ни хвърли във война. С Джамаилия и вероятно с Калсид. Или просто в гражданска война — Стари Търговци срещу Нови.

— И Трите кораба по средата, както винаги — кисело изкоментира Еке. — Е, всичко е такова, каквото е. Напиши си писмото, госпожо, и ще го отнеса. Струва ми се, че е по-добре тези вести да се разпространят, вместо да се пазят в тайна.

— Бързо откриваш същественото — съгласи се Роника. Взе перото и отново го натопи. Докато го поставяше на хартията обаче, мислеше не само какви думи биха изпратили най-бързо Граг при нея, но и колко трудно щеше да бъде да се изкове траен мир в Бингтаун. Много по-трудно, отколкото си бе мислила в началото. Върхът на перото дращеше по грапавата хартия, докато се движеше бързо по нея.