Съдбовният кораб [bg]

— Наистина ли си готов да убиеш всички заложници, ако не се съгласят? — Серила не успя да намери повече сила, която да вложи в гласа си.

— Няма да се стигне до там — веднага я увери той. — А ако все пак се стигне, то ще лежи на съвестта на собствените им хора, не на нашата. Ако ни принудят да го сторим… но ти знаеш, че няма да го направят. — Той говореше твърде прибързано. Нея ли се опитваше да убеди, или себе си?

Тя се опита да намери кураж и да му каже колко бе глупав. Той беше голямо момче, бълващо жестоки нелепици. Серила беше била глупачка да разчита за каквото и да било на него. Твърде късно бе открила, че този инструмент има остри ръбове. Трябваше да го премахне, преди да е нанесъл още повече щети. Но не можеше. Той стоеше пред нея, с разширени ноздри, притиснати до тялото юмруци и гняв, който можеше да усети изпод спокойната му маска; гневът, който подхранваше така праведната му омраза. Ако заговореше против него, можеше да обърне гнева си срещу нея. Единственото, за което можеше да се сети, бе да избяга.

Стана бавно в опит да изглежда спокойна.

— Благодаря ти, че ми донесе тези вести, Род. Трябва ми време да се усамотя и да ги обмисля добре. — Тя наклони тъжно глава към него с надеждата, че той на свой ред ще се поклони и ще си тръгне.

Вместо това той поклати глава.

— Нямаш време да размишляваш над това, съветничке. Обстоятелствата ни притискат да действаме веднага. Състави писмата за председателите на Съвета тук, после повикай прислужник, който да ги разнесе. Аз ще арестувам жената Вестрит. Кажи ми коя е нейната стая. — Внезапно смръщване проряза челото му. — Или е успяла да те привлече към нейната кауза? Мислиш ли, че ще спечелиш повече власт, ако се присъединиш към заговора на Новите Търговци?

Разбира се. Всякакво противопоставяне щеше да го подтикне да я нарочи за враг. Тогава щеше да е също толкова безмилостен, колкото се канеше да бъде с Роника. Старицата Вестрит го беше уплашила, когато му се бе опълчила.

Наистина ли Роника бе била сянката в коридора? Беше ли чула предупреждението и беше ли го разбрала? Беше ли имала време да избяга? Беше ли направила Серила нещо, за да я спаси, или я жертваше, за да спаси себе си?

Род стискаше и отпускаше неспокойно юмруци до тялото си. Прекалено ясно можеше да си представи грубата му хватка върху тънката китка на Търговката. Въпреки това не можеше да го спре. Само щеше да я нарани, ако се опиташе: беше твърде грамаден и твърде силен, твърде плашещо мъжкар. Тя не можеше да мисли, докато той беше в стаята, а задачата му щеше да го държи надалеч за известно време. Вината нямаше да е нейна, поне колкото смъртта на Давад не беше по нейна вина. Беше направила каквото можеше, нали? Ами ако сянката край врата не беше принадлежала на никого? Ако старата жена още спеше? Устата ѝ бе пресъхнала, ужасяващите думи бяха като произнесени от непозната.