Съдбовният кораб [bg]

На челото на Еке се появи бразда, докато кимаше в съгласие с всичко това. Внезапно Рейч ловко се намеси:

— Но не затова сме тук сега. Роника и аз търсим убежище, по възможност при хората на Трите кораба. Животът ни е застрашен.

Твърде драматично, помисли си Роника печално, забелязала как жената от Трите кораба присви очи. Миг по-късно, откъм верандата отвън долетя тропот на ботуши и вратата се отвори, за да пропусне Спарс Келтър. Както Рейч го бе описала веднъж, беше мъж като бъчва, с повече червени косми по брадата и ръцете, отколкото по темето на главата си. Той спря смаян, след което затвори вратата зад себе си и остана да стои, почесващ неразбиращо брадата си. Погледна от дъщеря си към двете жени на масата.

Пое си внезапно дъх сякаш току-що си бе спомнил за обноските си. Поздравът му обаче беше също толкова прям, колкото и на дъщеря му.

— Какво води Търговката Вестрит пред вратата и на масата ми?

Роника бързо се изправи.

— Спешна нужда, Спарс Келтър. Собствените ми хора се обърнаха срещу мен. Набедена съм за предател и съм обвинена в заговор, макар никое от двете да не е истина.

— И си дошла да търсиш закрила при мен и народа ми — тягостно отбеляза Келтър.

Роника наведе глава в признание. И двамата знаеха, че носи със себе си неприятности и че най-тежко щяха да си изпатят Спарс и дъщеря му. Не беше необходимо да изрича всичко това.

— Това е Търговски проблем и не е справедливо да те моля да си го навличаш на плещите. Няма да те моля да ме подслониш тук: само да изпратиш вест до друг Търговец — такъв, на когото имам доверие. Ако напиша писмо и ти намериш по кого да го изпратиш до Граг Тенира от бингтаунските Търговци и ми позволиш да изчакам отговора му тук… това е всичко, за което моля.

В настъпилата тишина тя добави:

— И знам, че това, което искам, е огромна услуга от човек, с когото съм говорила само два пъти досега.

— Но всеки път говориш честно. За неща, които са ми скъпи, за мир в Бингтаун, мир, в създаването на който хората от Трите кораба също имат право на глас. И името Тенира също не ми е непознато. Продавал съм им осолена риба за корабни провизии много пъти. Възпитават честни мъже в онзи дом, няма съмнение. — Спарс стисна устни и издаде всмукващ звук, докато обмисляше. — Ще го направя — бе окончателното му решение.

— Нямам с какво да ти се отплатя — бързо отбеляза Роника.

— Не си спомням да съм искал някаква отплата — отвърна сърдито, но не и неучтиво Спарс. После небрежно добави: — Не мога да се сетя за нищо, което би си заслужавало да рискувам дъщеря си. Като изключим собственото ми чувство за това какво съм длъжен да сторя, рискът за нас е без значение.