Съдбовният кораб [bg]

Рейч поведе и Роника я последва с благодарност. Многоклонести голи храсти се закачаха в полите и шала ѝ, но Рейч енергично си проправяше път напред през мечовидна папрат и салал, от който капеше вода. Над тях се извисяваха кедрови дървета, улавящи по-голямата част от дъжда, но понякога ниските клони изсипваха товара си върху тях. Не носеха нищо. Не бе останало време да опаковат каквото и да било. Ако народът на Трите кораба ги отпратеше, щяха да прекарат нощта навън, без никаква закрила, освен собствените си кожи.

— Не е нужно да се забъркваш в това, Рейч. — Роника се почувства задължена да ѝ го изтъкне. — Ако ме оставиш, можеш да намериш убежище сред Татуираните. Род няма причина да те преследва. Можеш да си в безопасност.

— Глупости — заяви прислужницата. — Освен това ти не знаеш пътя до къщата на Спарс Келтър. Убедена съм, че трябва да отидем първо там. Ако той ни отпрати, вероятно и на двете ни ще се наложи да се подслоним при Татуираните.

До средата на сутринта дъждът понамаля. Двете достигнаха място, където по стръмния склон на клисурата преминаваше пътека. Сред чифтокопитните дири, в хлъзгавата кал Роника забеляза стъпка от гол крак. Не само сърните използваха тази пътека. Тя последва неловко Рейч, като се хващаше за дънери на дървета и малки храстчета, за да не падне. Докато достигнат дъното, изподраните ѝ крака бяха окаляни до коленете. Нямаше значение. Над зелената водна шир на дъното на клисурата нямаше мост. Двете жени се запровираха тежко и безмълвно през нея. Отсрещният бряг не беше нито толкова стръмен, нито толкова висок. Вкопчени една в друга, двете се запрепъваха нагоре по него и изникнаха в по-рехава гора.

Вече вървяха по пътечка, която съвсем скоро премина в отъпкан път. Роника започна да забелязва импровизирани заслони под дърветата. Веднъж улови миризмата на пушек и готвеща се яхния. Това накара стомаха ѝ да закъркори.

— Кой живее тук? — попита тя Рейч, която я караше да бърза.

— Хора, които не могат да живеят никъде другаде — уклончиво отвърна Рейч. Миг по-късно, като че засрамена от заобиколния си отговор, допълни: — Предимно роби, избягали от господарите си — Нови Търговци. Трябваше да останат скрити. Не можеха да си потърсят работа или да напуснат града. Новите Търговци имат пазачи на доковете, които спират всички роби без документи. Това не е единственият бедняшки квартал, скрит в горите около града. Има и други, и от Нощта на огъня насам са се разраснали. Тук има цял втори Бингтаун, Роника. Живеят в покрайнините, от трохите на търговията на града ви, но и те като вас са хора. Ловят дивеч и имат малки скрити градинки или събират дивите ядки и плодове на гората. Търгуват, предимно с народа от Трите кораба, за риба, плат и други неща от първа необходимост.