Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Сторо вдигна ръка, за да накара Копринения да замлъкне.

— Да, да. Всичко е наред — съгласи се Ерлан и махна небрежно. — Все пак, едно признато от Трона управляващо тяло наистина не може да стигне дотам да приеме повишение от театъра на военните действия, докато то не е било одобрено от върховното военно началство.

— И кога би могло да стане това? — попита Копринения и дори не си даде труд да смекчи тона.

— Е, когато пристигне документацията, разбира се — усмихна се Ерлан.

Копринения посочи равнината.

— Наясно сте, че сега Имперският Лабиринт е недостъпен за всички. Че щом като ни е сполетяла гражданска война, нито един маг не ще се осмели да се изложи на опасността да пътува из кой да е от Лабиринтите. Че кралството Коун се намира между нас и Унта и че то е въстанало срещу имперския престол!

Магистратът Ерлан се намръщи.

— Е, тогава може и да мине известно време, преди документацията да стигне до нас.

Сторо хвана с ръка рамото на Копринения и стисна здраво:

— Съвсем вярно, господин магистрат. Градският Върховен съвет трябва да свика извънредно заседание, за да обсъди начина си на действие. Трябва да определите разполагането на войските, отбранителната стратегия, организирането на цивилното население. Трябва да заръчате подробен списък на всички необходими за снабдяването неща и на средствата, които трябва да бъдат реквизирани, за да ги закупите. И това е само началото.

Магистратът Ерлан примигна срещу Сторо, съвършено слисан.

— Разбира се… да… вече сме започнали в особения комитет…

— Тогава най-добре се връщайте, за да не решат да вършат някакви глупости във ваше отсъствие.

Ерлан се усмихна слабо.

— Благодаря ви. Да.

Той щракна с пръсти.

— Хайде, Джамаер.

Магистратът се обърна към стълбите.

Сторо ги гледаше как си тръгват, после се обърна и още веднъж положи ръце върху бойниците.

— Богове, ще приказват до настъпването на Последната нощ.

Обърна се към Копринения.

— Какво предлагаш до настъпването на това време?

— Възнамерявам да намеря някакви съюзници.

— Добре. Направи го, моля те. Колкото може повече.

— А Лис?

Сторо кимна в знак на съгласие.

— Кажи й да държи ония сетски шамани колкото може по-надалеч.

Усмивката на Копринения изразяваше едва сдържана радост.

— О, ще й хареса много, уверен съм.

Той се поклони и тръгна към стълбите. Спря се на върха.

— Юмрук, за всеки случай мога ли да попитам каква е нашата отбранителна стратегия?

— Отбранителната ни стратегия? Тя е особена. Убиваме толкова от сетските мръсници, колкото е по силите на човек.