Повелител на сенките [bg]

Автор: Клэр Кассандра
Серия: Тъмни съзаклятия #2
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: Ибис
ISBN: 978-619-157-208-3
Переводчик: Вера Паунова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.

Перейти на страницу:

Тя докосна косата ти, искаше да каже Кристина. Беше го видяла само за миг — докато посягаше, за да превърже гърба на Кийрън, пръстите на Нене бяха докоснали фините краища на русата коса на Марк. Той не беше забелязал и Кристина се зачуди дали щеше да й повярва, ако му кажеше.

Тя се отпусна в долната част на леглото. Кийрън се беше свил на кълбо, тъмната му коса беше разрошена под неспокойната му глава.

Марк се беше облегнал на таблата на леглото. Босите му крака бяха върху леглото, на няколко сантиметра от тези на Кристина; ръката му бе протегната и пръстите му почти докосваха нейните.

Ала очите му бяха върху Кийрън.

— Не си спомня — каза.

— Кийрън? Какво не си спомня?

Марк притисна колене до гърдите си. В разкъсаните си, окървавени дрехи приличаше на опърпаната фигура, която представляваше, когато се завърна от Дивия лов.

— В Тъмния двор са го изтезавали и били. Очаквах го. Така правят те със своите затворници. Когато го развързах и го изведох от там, си дадох сметка, че му бяха причинили нещо, заради което не помнеше, че е убил Ярлат. Не си спомня нищо от нощта, в която ни видя да говорим в кухнята.

— Не си спомня бичуването, станалото с Джулс и Ема…?

— Не си спомня какво се случи, нито че скъсах с него заради това — мрачно каза Марк. — Каза, че знаел, че ще дойда за него. Сякаш все още сме… онова, което бяхме.

— Какво бяхте всъщност? — Кристина си даде сметка, че никога не го бе питала. — Разменихте ли си обещания? Имахте ли дума за него, като novio?

— Гадже? — повтори Марк. — Не, нищо такова. Ала имаше нещо, а после то свърши. Защото бях ядосан. — Той погледна Кристина нещастно. — Но как бих могъл да съм ядосан на някой, който дори не си спомня какво е направил?

— Чувствата ти са такива, каквито са. Кийрън действително направи онези неща. Направи ги, дори и да не си го спомня. — Кристина се намръщи. — Прекалено сурово ли прозвуча? Не исках. Но аз седях с Ема след това. Помагах да превържат раните й от камшика.

— А сега помогна да превържат раните на Кийрън. — Марк си пое дълбоко дъх. — Съжалявам, Кристина. Това сигурно ти се струва… дори не мога да си представя какво си мислиш. Да си принудена да седиш тук с мен, с него…

— Имаш предвид заради… — Кристина се изчерви. Заради това, че се целунахме на веселието? Тя погледна дълбоко в сърцето си, търсейки следи от ревност, горчивина, гняв към Марк. Не откри нищо. Нито дори яростта, която бе изпитала към Диего при появата на Зара.

Колко отдавна й се струваше това сега. Колко далечно и маловажно. Зара можеше да си го задържи, той бе само неин.

— Не съм ядосана — рече тя. — Пък и ти не трябва да се притесняваш какво изпитвам аз. Би трябвало да се съсредоточим върху това, че Кийрън е в безопасност, че можем да се върнем.

— Не мога да престана да се притеснявам какво изпитваш — каза Марк. — Не мога да престана да мисля за теб.

Кристина усети как сърцето й задумка.

— Грешка би било да мислим за царството на светлите феи като сигурно място, където бихме могли да си отдъхнем. Има една стара поговорка, според която единствената разлика между тъмните и светлите елфи е, че тъмните елфи вършат злините си, без да се крият. — Марк погледна надолу. Кийрън дишаше леко, равномерно. — А и не знам какво да правим с Кийрън. Дали да го изпратим обратно в Лова? Да повикаме Гуин? Кийрън няма да разбере защо бих поискал да се разделя с него.

— А искаш ли наистина? Да се разделиш с него?

Марк не отговори.

— Разбирам. Наистина. Винаги си се нуждаел от Кийрън толкова много, че никога не си имал възможността да се замислиш дали искаш да бъдеш с него.

Марк издаде тихичък звук. Улови ръката й и я задържа, загледан в Кийрън. Стискаше я силно, но Кристина не се отдръпна.

* * *

Джулиън седеше на ръба на внушителното легло на Фъргюс. Не виждаше Ема зад високия плет, който закриваше езерцето, но я чуваше как плиска във водата, звук, който отекваше между сияещите стени.

Звук, който изопваше нервите му до краен предел. Когато се изкъпеше, тя щеше да излезе и да се пъхне в леглото при него. Двамата бяха делили едно легло стотици, може би хиляди пъти. Ала това не означаваше нищо, докато бяха деца, а по-късно, когато не бяха, той си бе повтарял, че все така не означава нищо, дори когато се бе събуждал посред нощ, просто за да гледа как кичури от косата й се разпиляват по бузата й, докато спи. Дори когато бе започнала да става много рано, за да отиде да тича на плажа и той се сгушваше в топлината, която тялото й бе оставило върху чаршафите, и вдъхваше уханието на розова вода на кожата й.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?