Реката на тайните [bg]

Тя пребледня. Не знаеше какво да каже. Не беше чувала подобно нещо.

— Отидох на място, откъдето никой не се връща — продължи Мърсър. — Но съвсем не беше такова, каквото си го представях. Не се извисих във въздуха и не гледах тялото си, а останах на масата и лудият се бе надвесил над мен. Нямаше божествена светлина, нито приятели, които да ме напътстват в отвъдния свят. Нямаше нищо освен неизбежността на забравата. Не знам какво да мисля за това.

— Не си бил мъртъв — заяви Лорън.

Въпреки че го каза абсолютно убедено, Мърсър разпозна заучено окуражаване. Думите й му напомниха за детство, прекарано в неделно училище, и за редовно посещаване на църква.

— Моля те, Лорън. Ти не беше там.

— Няма начин да спре и после отново да съживи сърцето ти с игли за акупунктура. Това е невъзможно.

— Научен факт ли цитираш, или защитаваш мнението си? — Думите му прозвучаха по-грубо, отколкото възнамеряваше, и той изпита облекчение, когато Лорън ги подмина без коментар.

— Откъде знаеш, че сърцето ти е спряло? Наистина ли го почувства, или така ти се стори, защото нямаше пулс в ушите?

Мърсър се замисли. Ясно си спомняше изтезанията, но подробностите му убягваха.

Следващият въпрос на Лорън засили объркването му.

— Чу ли нещо, когато сърцето ти спря?

— Не. Сун не говореше.

— Ето, това е отговорът. Сун не е говорел, защото иглите са парализирали вътрешното ти ухо, по-точно ушния охлюв и кортиевия орган, който превръща звуковите вибрации в сигнал, какъвто мозъкът ти може да разпознае. Блокирал е нервните импулси и е попречил на мозъка ти да усеща прилива на кръв в ушния ти охлюв. Сърцето ти е работело, но ти не си го чувствал.

— Но… — опита се да възрази Мърсър, но после млъкна. Обяснението й изглеждаше просто и логично. В думите й имаше повече смисъл, отколкото в идеята, че Сун притежава способността да спре ударите на сърцето му. Но въпреки това, дълбоко в душата си, Мърсър знаеше, че с него се е случила някаква коренна промяна, която не можеше да назове. Имаше ли значение, че Сун го бе подвел да мисли, че е мъртъв? Усещанията от изтезанията не ставаха по-малко осакатяващи от това.

Имаше чувството, че стои на ръба на пропаст и иска да направи скока, който може да му помогне да разбере какво му е отнел Сун, а нещо в него отчаяно го дърпа назад. Знаеше, че бездната е твърде дълбока и пълна с чудовища и болка. Не беше достатъчно силен, за да прогони съмненията си.

Не можа да погледне Лорън в очите, когато излъга.

— Може би имаш право. Сун не ми е отнел нищо. Номерът му да ме накара да мисля, че сърцето ми е спряло, ме заблуди.