Изтръгнати от корен [bg]

Слушах го неудовлетворено, макар за съжаление да звучеше прав: защо инак щеше Саркан да ползва пратеници и да пише писма, ако можеше просто да направи заклинание? Звучеше логично: също както можеше да използва заклинанието за транспортиране само на своя собствена територия, в долината, но не и да отскочи до столицата и обратно.

— Има ли тук други книги като на Яга, в които бих могла да погледна? — попитах аз, макар да знаех мнението на Бало за нея.

— Дете мое, тази библиотека е сърцето на магическото учение в Полния — отвърна той. — Книгите не са нахвърляни по лавиците според прищевките на някой колекционер или по усмотрението на случаен книгопродавец; не са тук, защото са ценни или позлатени за наслада на благородническото око. Всеки том тук е бил внимателно прегледан от поне двама магьосници в служба на короната, които са потвърдили достойнствата им и са изпитали поне три заклинания, и дори тогава трябва да притежава истинска сила, за да заслужи място тук. Самият аз съм посветил почти целия си живот на премахването на по-незначителните работи, на любопитните чудеса и закачки на миналото. Няма начин да намериш тук нещо подобно.

Аз го зяпнах: целия му живот! Несъмнено бе изхвърлил всичко, което аз бих могла да използвам. Хванах се за страничните пръчки на стълбата и се плъзнах надолу под неодобрителния поглед на присвитите му очи; предполагам, че по същия начин щеше да реагира, ако бе видял някой да се катери по дърво.

— Изгорихте ли ги? — попитах отчаяно.

Той потръпна, сякаш му бях предложила да го направи.

— Не е задължително една книга да бъде магична, за да бъде ценна — отвърна той. — Всъщност аз исках да ги преместя в сбирката на Университета за по-цялостен анализ, но Алоша настоя да ги държим тук, под ключ, което, не мога да отрека, е благоразумна мярка, тъй като подобни книги биха могли да привлекат най-недостойните елементи на нисшето общество. Понякога малко дарба е достатъчна уличният аптекар да стане опасен, ако в ръцете му попадне неподходяща книга. Мисля обаче, че архиварите в Университета, които са мъже с отлично образование, при съответните наставления и строг надзор, са натоварени да пазят по-незначителните…

— Къде са? — прекъснах го аз.

Стаичката, в която ме въведе отец Бало, беше претъпкана със стари, оръфани книги и нямаше дори малък процеп за въздух. Трябваше да оставя вратата открехната. Беше ми много по-приятно да се ровя в тези безредни купчини, без да се притеснявам дали ще ги върна в правилния ред, но повечето книги бяха също толкова безполезни, колкото онези в „Чаровников“. Отмятах множество сухи учебници по история на магията; сборници със сложни, но незначителни формули, поне половината от които биха отнели два пъти по-дълго време и биха създали пет пъти по-голяма бъркотия, отколкото ако човек свърши въпросното нещо на ръка; както и такива, които ми се струваха съвършено разумни книги със заклинания, но явно не отговаряха на строгите стандарти на отец Бало.