Изтръгнати от корен [bg]

— Погледни я! — Марек вдигна ръка към кралицата. Тя все така стоеше до същия прозорец, вяла и неподвижна. Дори да чуваше караницата, не потрепваше. — Три дни, без да продума — и ти се наричаш лечителка? Каква полза от теб?

— Очевидно, никаква — отвърна ледено Върбата. — Направих всичко, което може да се направи, толкова добре, колкото може да се направи. — В този момент най-после ме забеляза. Обърна се и ме изгледа отвисоко. — Разбирам, че това е чудотворката на кралството. Може би ще успееш да я откъснеш достатъчно дълго от леглото си, за да свърши нещо повече. Дотогава сам се грижи за нея. Аз няма да стоя тук и да слушам как ме ругаят въпреки усилията ми.

Тя ме заобиколи, като дръпна настрани полата си, за да не ме докосне, сякаш се боеше да не я омърся. Махна с ръка, резето се вдигна и тя излезе, а тежката желязна врата се хлопна зад нея, като изстърга върху камъка като брадва.

Марек обърна неизразходвания си гняв срещу мен.

— А ти! Трябва да бъдеш главен свидетел, а се шляеш из замъка с вид на кухненска повлекана! Да не мислиш, че някой ще повярва и на една дума от устата ти? Три дни, откакто съм те вкарал в списъка…

— Вие сте ме вкарали? — възмутих се аз, като се изправих на разтрепераните си крака, подпряна на ръката на Каша.

— … а ти успя само да убедиш целия двор, че си безполезна, недодялана селянка! И сега това? Къде е Соля? Той трябваше да ти покаже какво да правиш.

— Не искам нищо да правя! Не ме интересува какво мислят тези хора. Тяхното мнение няма значение!

— Разбира се, че има! — Той ме стисна за ръката и ме дръпна от Каша. Аз се запрепъвах след него, мъчейки се да съставя заклинание, с което да го отблъсна, но той ме завлече до прозореца и посочи навън. Аз погледнах озадачено. Не виждах нищо тревожно. Посланикът с червения колан тъкмо влизаше в сградата с кронпринца Зигмунд.

— Този мъж с брат ми е пратеник на Мондрия — процеди тихо и свирепо Марек. — Техният принц-консорт почина миналата зима; траурът на принцесата изтича след шест месеца. Сега схвана ли?

— Не — отвърнах аз объркано.

— Тя иска да стане кралица на Полния!

— Но кралицата не е мъртва — обади се Каша.

В този момент и двете разбрахме.

Аз изстинах и погледнах ужасено Марек.

— Но кралят… той я е обичал…

— Той отлага процеса, за да спечели време, разбираш ли? Щом споменът за спасяването избледнее, ще обърне вниманието на благородниците в друга посока и тихомълком ще я убие. Сега ще ми помогнеш ли или ще продължиш да се луташ из замъка, докато завали сняг и я изгорят — заедно с любимата ти приятелка — когато вече е прекалено студено, за да излезе някой да гледа?

Стиснах с пръсти коравата ръка на Каша, сякаш така можех да я предпазя. Чувствах се невъобразимо жестока и глупава: освободихме кралица Хана и я изведохме от Леса, само за да може кралят да й отсече главата и да се ожени за друга. Да добави още една провинция към картата на Полния, още една перла в короната си.