![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
— Но той я е обичал — повторих аз. Не можех да преглътна това възражение, макар вероятно да бе глупаво от моя страна. Историята за изгубената любима кралица ми звучеше по-смислено от тази, която чувах от Марек.
— И мислиш, че това ще го накара да й прости, че го направи на глупак? Красивата му съпруга, която избяга с росиец, защото й пееше омайни песни в градината? Така говореха за нея, докато не пораснах достатъчно, за да убия всеки, който го каже. Като бях малък, ме предупреждаваха дори да не споменавам името й пред него.
Той гледаше кралица Хана, седнала на стола, безизразна като празен лист. В лицето му виждах детето, което се крие в изоставената градина на майка си от същата тълпа отровни придворни, които се подсмихват и шепнат, клатят глави, преструват се на опечалени и шушнат, че през цялото време са знаели.
— И мислехте, че можете да спасите двете с Каша, като танцувате на тяхната музика?
Той вдигна очи от кралицата и ме погледна. Струва ми се, че за пръв път се заслуша в думите ми. Гърдите му се повдигнаха и спуснаха три пъти.
— Не — съгласи се накрая той. — Те са само лешояди, той е лъвът. Те ще клатят глави и ще се съгласяват, че е жалко, и ще гризат кокалите, които им подхвърля. Можеш ли да принудиш краля да я помилва? — попита той така спокойно, сякаш не молеше да омагьосам краля, и да отнема нечия воля, също като Леса.
— Не! — ужасих се аз. Погледнах към Каша. Тя стоеше, подпряла ръка на облегалката на стола на кралицата, изправена, златна и стабилна. Поклати глава. Тя не би поискала това от мен. Тя не би поискала дори да избягам с нея, да изоставя своите на Леса, дори това да означаваше, че кралят ще я убие, само и само да може да убие и кралицата. Аз преглътнах. — Не. Няма да го направя.
— А какво ще направиш тогава? — изръмжа Марек, отново ядосан, и излезе от стаята, без да дочака отговор.
Все едно. Не знаех какво да кажа.
Глава 20
Стражите пред „Чаровников“ ме познаха въпреки дрехите. Отвориха тежите дървени врати пред мен и после пак ги затвориха. Притиснах гръб в тях. Позлатата, ангелите над главата ми и безкрайните лавици с книги обикаляха по едната стена и се връщаха по другата, изчезваха в нишите и излизаха отново от тях. Имаше още няколко души, които работеха тук-там на писалищата — млади мъже и жени в роби, привели глави над ретортите и книгите. Не ми обърнаха никакво внимание; всички бяха заети със себе си.
„Чаровников“ не ме посрещаше приветливо. Това място беше по-студено от библиотеката на Змея и твърде безлично, но поне го разбирах. Все още нямах представа как ще спася Каша, но знаех, че имам по-голям шанс да открия отговора тук, отколкото в някоя бална зала.
Хванах най-близката стълбичка и я издърпах със скърцане до първата лавица. Запретнах полите си, качих се догоре и започнах да ровя. Този начин на търсене ми беше познат. Отивах в гората, не за да намеря нещо конкретно, а каквото има за намиране, оставяйки идеите сами да дойдат. Ако намерех купчина гъби, на другия ден щяхме да ядем супа от гъби; ако намерех плоски камъни в дупка на пътя, щяхме да ремонтираме къщата. Мислех си, че тук трябва да има поне няколко книги, които да ми заговорят като книгата на Яга; може би даже имаха и някоя нейна, скрита сред тези лъскави, позлатени томове.
Действах колкото можех по-бързо. Преглеждах най-прашните, най-рядко използваните книги. Прокарвах ръце по тях, четях заглавията на гърбовете им. Въпреки всичко вървеше бавно и мъчително. След като прехвърлих дванайсет широки етажерки от пода до тавана, с по трийсет реда всяка, започнах да се чудя дали ще открия нещо: всички книги ме оставяха със сухо, сковано усещане, нищо, което би ме приканило да продължа да търся.
Стана късно. Малцината други ученици си бяха отишли, магичните лампи едва тлееха с горещата си пепел, сякаш бяха заспали; само тази на моя рафт продължаваше да грее силно. Гърбът и глезените ми ме боляха. Бях стъпила неудобно на стълбата, запънала крак на едно от перилата, за да достигам и най-горните книги. Едва бях прехвърлила една четвърт от едната стена, при това възможно най-бързо, без да преглеждам подробно и една десета от книгите. Саркан би измърморил нещо недоволно.
— Какво търсиш?
Едва не паднах от стълбата върху главата на отец Бало, но успях да се хвана навреме, извъртайки болезнено крака си. Една част от етажерката свършваше на средата, а отдолу имаше врата към някаква тайна стая: оттам беше излязъл отецът. Носеше четири дебели книги, които може би искаше да върне обратно по местата им, и ме гледаше подозрително отдолу.