Драконите на изгубената звезда [bg]

— Летели сте над пътищата — отговори късо Медан. — Забелязахте ли тълпи от бежанци южно оттук?

— Не — призна Нога. — Все пак…

— Тогава може би са се насочили на изток?

— Не, Наместник, не видях абсолютно никого. Ето защо…

— А видяхте ли голямо петно разчистена земя в покрайнините на Квалиност?

— Да, видях — отвърна нетърпеливо капитанът. — Какво за него?

— Там ще откриете своите елфи — обясни Медан.

— Не разбирам — каза капитан Нога.

— Трябваше да направим нещо с телата — продължи безцеремонно рицарят. — Не можехме да ги оставим да гният по улиците. Старите, болните и децата, както и всички, които оказаха съпротива, бяха ликвидирани. Останалите задържахме за тържищата на роби в Нерака.

Драконидът се намръщи и оголи зъби.

— Берил не е издавала никакви заповеди относно отвеждането на роби в Нерака, Наместник.

— Почтително ви напомням, на вас и на Нейно величество, че получавам заповедите си не от нея, а от Господаря на Нощта Таргон. Ако Берил желае да обсъди въпроса с лорд Таргон, е свободна да го направи. Дотогава ще следвам заповедите, които съм получил.

Медан изправи рамене. Движението приближи ръката му до дръжката на меча. Дюмат също държеше дланта си отпусната върху оръжието и на пръв поглед равнодушно се приближи към двамата баази. Нога дори не подозираше, че следващите му думи могат да бъдат и последни. Ако поискаше да види масовия гроб или кошарите за роби, единственото, което щяха да му покажат, бе стърчащият от собствената му люспеста шия меч на наместника.

Драконидът обаче повдигна рамене.

— Аз също изпълнявам заповеди, Наместник. Двамата с вас сме стари войници. Никой от нас не се интересува от игрите на политиците. Ще докладвам на моята господарка и — както съвсем уместно предложихте, ще я подканя да обсъди въпроса с вашия лорд Таргон.

Медан внимателно се взря в него, но разбира се, нямаше как да прочете каквото и да било по лишеното от изражение гущероподобно лице. Той кимна, свали ръка от дръжката на меча, подмина драконида и отиде при вратата, за да вдъхне с пълни гърди от наситения със сладки аромати въздух.

— Имам едно оплакване, капитане. — Той погледна през рамо към Нога. — Оплакване срещу драконид. Казва се Граул.

— Граул? — Капитанът беше принуден да се помести до мястото, където стоеше Медан. Очите му се присвиха. — Аз също исках да ви задам няколко въпроса относно Граул. Беше изпратен тук почти преди две седмици, но оттогава не сме чували нищо за него.

— Нито ще чуете — отсече рязко наместникът. Той жадно си пое още една глътка свеж въздух. — Граул е мъртъв.

— Мъртъв! — попита с мрачен глас Нога. — Как е умрял? И какво оплакване може да имате?

— Не само беше достатъчно глупав, че да се остави да умре — заяви Медан, — но и уби един от най-добрите ми агенти, шпионинът, който имах в дома на Кралицата майка. — Той изгледа унищожително Нога. — За в бъдеще, ако изпращате още вестоносци дракониди, погрижете се преди това да изтрезнеят.